Четвъртък, 8 октомври 2026 | Смолян Предимно облачно 6°
Младеж отбиващ воената си повиност, получава писмо от любимата си, че тя има нов приятел и за това да й върнел снимката, която му била дала. Младежът обиколил цялото поделение, събирайки снимки на жени и отговорил: "Скъпа, понеже не си спомням, която от всички си ти, моля вземи си твоята снимка и ми изпрати останалите обратно".
Семейни 3,961 прегледа
Следващ →

Още вицове

Събрали се 3 баби да хвалят своите внуци. Започнала първата: - Моят Петърчо ще става биолог. Сади разни растения, отглежда ги, полива ги, после ги бере, изсушава и ги пуши и става мнооого весело. Втората баба казва: - Мммм... това е нищо. Моят Дилянчо ще става химик. Едни течности, едни прахчета, едно чудо... нагрява ги, слага ги в спинцовка, бие си ги и направо полудява. И за учудване на двете баби, третата казала: - Моят Симеончо пък ще става пилот. - Как така ПИЛОТ? - изумили се другите две. - Еми ей така, взима някакав бял прах, прави една дъъълга лента, изсмърква я цялата и вика "БЯГАЙ, БАБО, ИЗЛИТАМ!". Ако в семейството ви остават излишни пари, спешно се обърнете към лекар. Жена ви има нужда от медицинска помощ. Човек си копае на нивата. Към него тича съседът и крещи: - Жена ти умряяяя...преди пет минути умря... Оня продължава да копае. Съседът се приближава. - Чу ли? - Да! - Ми утре е погребението, няма ли да идеш? - Първо работата, после удоволствието. На другият ден, след като свършил работата, мъжът отива на гробищата. Намира гробът на жена си, сяда пред него и започва да говори: - Защо ме оставиии, защо ме напуснаааа, искам да се върнеш..... Изведнъж някаква къртица започнала да надига пръстта от гроба. Оня както си нареждал, скочил и почнал да затиска с крак надигнатото и да вика: - Стига ма, ти от майтап на разбираш ли, ма... Руска блондинка в аптеката - Дайте ми "Мужик корен" от листата,за граждани. Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!