Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.
Умиращ съпруг казва на жена си:
- Скъпа, преди да умра, искам за ти кажа нещо!
- Не, скъпи, не казвай нищо, просто се успокой.
- Трябва да ти призная...
- Няма нужда да се разкайваш. Почивай си...
- Не, аз трябва да умра с чиста съвест! Спах със сестра ти, най-добрата ти приятелка и майка ти!
- Знам, любов моя. Затова те и отрових!