Днес излязох от къщи и срещнах съседката, която страшно много ми харесва, и тя ме погледна и ми се усмихна! Да, определено ми се усмихна! Това беше такова зареждане с позитивна енергия, че пътувайки за работа, аз греех направо. И даже хората по улиците ми се усмихваха, чувстваха моето настроение. Пристигнах в работата, а Генко ми каза:
- Така ли ходиш по улицата? Вдигни си ципа!
- Кога ще оправиш чешмата в кухнята?
- Утре ще я поправя.
- Утре, утре! Всичко ще направиш утре!!!
- Права си! Утре няма да успея всичко! Ще я поправя другата събота!