Неделя, 22 ноември 2026 | Смолян Ясно небе 1°
Старшина пита новобранец: - Какъв си бил в цивилния живот? - Кредитен инспектор. - Добре, значи ти ще сипваш манджата. - Защо? - Вече си свикнал всички да искат още.
Професионални 4,498 прегледа
Следващ →

Още вицове

"… а на брега на реката стояла триглавата ламя и пеела пиянска песен в нестроен хор… МЪЖЕ срещу ЖЕНИ: Мъж на смъртния си одър. Жена му Мария стои до леглото и бди. Тя хваща немощната му ръка, сълзи се стичат по нейното лице. Молитвата й го свестява от последната дрямка. Той поглежда и устните му бавно започват да се мърдат: - Скъпа моя, Мария - мълви тихо - шшшш любов моя - утешава я нежно - почини си... шшшш не говори - настоява той - Мария.. има нещо, което трябва да ти призная... - Няма нищо за признаване, всичко е наред, заспивай - казва плачещата Мария. - Не, аз трябва да умра спокоен... спах със сестра ти, най-добрата ти приятелка и майка ти... -Знам... затова те отрових... Двама старци разговарят за секса. Единият казва на другия: - Знаеш ли, открих средство за оправяне на жени и в нашата възраст, но не е виагра, а по-евтино. - Я кажи какво е, - веднага попитал другият. - Вземаш два молива и си го бинтоваш между тях, така, че гумичките на молива малко да стърчат. Вторият старец веднага го направил и отишъл в публичен дом да опита. Влязъл вътре, взел си дама и се усамотили с нея. Изведнаж от стаята се разнесъл страшен писък и викове. Всички се втурнали да видят дали няма издевателства над обслужващия персонал. Влезли вътре и виждат дамата да се превива от смях и да казва: - Виждала съм всякакви - и криви, и прави,и плоски, и кръгли, но на носилка да ми го носят за първи път виждам... "И все пак и казах истината в очите" - просъска счупеното огледало Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: - Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? - Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: - Зетко, чешмата капе... - Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: - Зетко, плочките тука са за сменяне... - На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...