Неделя, 22 ноември 2026 | Смолян Ясно небе 1°
"100 крачета" Сто крачета трополяха по паркета у дома, аз се вслушах, те се спряха и настана тишина... Пак задрямах, но ги чух, мисля, че сега пълзяха, аз напрегнах своя слух - вътре в барчето ми бяха... Скочих бързо на крака и заварих ги във крачка - как измъкваха сега две по двайсет и стотачка... Пак заспах, но сутринта се огледах за крачкАта, нямаше ги, ала с тях и половината заплата... И сега седя и мисля, гледам дървеното барче, те ли кинтите ми свиха или просто много харча?!... Малки пъргави крачка, празна халба и капачка - махмурлукът натежа с две по двайсет и стотачка!
Пиянски 3,152 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Как се казваш, помниш ли? Можеш ли да станеш? - Остави детето на мира, даже годинка няма още. Двама ловци си говорят. Единят казва: - Вчера доакто бях в гората, както си ходех спокойно-спокойно, хоп излиза една мечка от храстите. Като я видях аз взимам пушката и започвам да стрелям. Не можах да я уцеля и побягнах. Обаче мечката ме погна. Тичам аз, а тя подир мене. Тъкмо, когато беше на косъм да ме хване, хоп подхлъзна се и падна. Пак стана и се затича, обаче тамън да ме хване и пак се подхлъзна и падна. И другият ловец учуден попитал: - Добре бе, ти как не се насра от страх? И тои отговорил: - А ти къде мислиш, че се подхлъзваше мечката, бе!? Ако сте в стая в студентското общежитие и чуете весел капчук по перваза на прозореца, не бързайте да отваряте и да слагате ръка под струята: в осем от десет случаи вместо дъжд може да се лее нещо лепкаво и гадно миришещо.... - Скъпа, защо кафето няма сметана? - За да чуя най-после гласа ти, скъпи! Говорят си две приятелки: - Знаеш ли, вчера Васко май ми направи предложение… - Как така \"май\"? - Ами каза ми: \"според мен вече е време да приключим с приятелството ни\"…