Петка и Чапай бягали от белите. Достигнали една река и единственото спасение било да я преплуват. Петка се засилил да скача, но Чапай го спрял. Петка попитал:
-Какво има бе? Да не ти е омръзнал живота? Хайде, по-бързо, ето ги белите.
Чапай се завайкал:
-Братко, помагай, имам голям проблем. Не мога да плувам.
Петка, като добър приятел, го качил на гърба и двамата тръгнали да прекосяват реката. Като стигнали до средата, Петка извикал:
-Ох, Чапай една риба ми влезе в задника.
-Плувай, плувай Петка. Не е риба- отговорил му той
Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах.
- Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай.
Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й.
И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.