Германка, французойка и българка си говорели. Германката:
- Аз, като се прибрахме от медения месец, казах на мъжа си "Аз в тая къща няма да пера!" Първия ден не го видях, втория ден не го видях, на третия се върна с пералня.
Французойката:
- Аз на моя му казах "в тая къща няма да готвя!" Първия ден не го видях, втория ден не го видях, третия ден не го видях, на четвъртия се върна с напълно автоматична роботизирана кухня.
Българката:
- Аз пък казах "в тая къща няма да готвя, пера, чистя...!" Първия ден не го видях, втория ден не го видях, третия ден не го видях, четвъртия не го видях, на петия зех с едното око леко да го виждам...
Един селянин намерил крушово дърво с узрели, вкусни диви круши. Но, за да не го видят други, решил да отиде през нощта. Луната светела, качил се той на крушата и взел да яде. Но не щеш ли, една мечка също си била набелязала същото дърво, приближила се и започнала да се катери по дървото. Селянина и той по-нависоко. Мечката нагоре, селянина още по-нагоре. Накрая стигнал до едно тънко клонче и няма накъде повече, замрял и не мърда. Мечката взема една круша, вдига я нагоре към луната да види дали е узряла и я лапва, взема друга вдига я нагоре...
А селянина:
- Не ща, не ща, не ми се яде...