Неделя, 22 ноември 2026 | Смолян Ясно небе 2°
Един борец бил на гости у приятели. Видял в стаята един полюлей, който много му харесал и запитал приятеля си как се казва та да си го купи. - “Бяло дупи” – отговаря приятеля му. На другия ден борчето отива в магазина и вика на продавачката: - Искам едно “Бяло дупи” Продавачката смутено: -Ама как така ... моля ви се... -Ама вижте к`во бе госпожа - аз съм клиент, аз си плащам... Отива продавачката при шефа си и вика: -Шефе тука един иска бяло дупи... -А-ааа...ще му дадеш като иска ... той е клиент, няма да го изпускаме – казал шефа. Връща се продавачката при борчето, свалила гащите и се надупила.. Борчето я прекъснало: -А-ааа не бе онова беше едно такова... с две топки и едно дълго виси... Тогава продавачката се провикнала: -Шееефе, тебе търси...
Борци 4,555 прегледа
Следващ →

Още вицове

Семейство отива на обяд в бира-скара. Поръчват си кебапчета. Наяли се, обаче останало едно кебапче. Минал келнерът и като видял - казва на детето: - Малкия, я го изяж тва кебапче, да ти порасне пишката! А майката като чула, пернала детето през ръцете и казва: - Чакай, чакай, я по-добре баща ти да го изяде! Върви си Червената шапчица из гората и си мисли: "Сега като ме нападне вълка, ще ме изнасили няколко пъти..." Изведнъж ръце се подали от храстите и я издърпали в тях. Събули й гащичките и тъкмо тя си помислила: "Ето", я изхвърлили извън храстите. Поогледала се, поослушала се - никой. И тъжно си продължила по пътя. Към края на гората отново я придърпали в храстите и тя доволно помислила: "Най-после". Обаче ръцете й нахлузили гащичките и изхвърлили извън храстите. Върви си Червената шапчица тъжна и усетила, че има нещо в гащичките. Бръкнала и открила бележка: "Изпрано и изгладено от Тимур и неговата команда" На улицата момиченце се обръща към случайна минувачка: - Бихте ли ми помогнали? Не мога да отворя вратата към нашата градина. - Ще ти покажа как да я отваряш, момиченце, за да можеш утре да го правиш сама - казва жената и отваря вратата. - Разбира се, но утре боята ще е вече изсъхнала... Един цар си имал царство. Разделил го - половината - за него, другата - дал на синовете си. Един ден той ги повикал, дал им пакет хартии и им рекъл: - Синове мои, реших да се оттегля на заслужена почивка. Който от вас скъса този пакет хартии, на него ще дам моята половина от царството! Мъчели се синовете, не успели. Тогава царят им рекъл: - Я сега опитайте да късате лист по лист. Синовете се хванали и набързо накъсали хартийките. - Запомнете - рекъл царят, - три поуки от тази история : което не става на веднъж може да стане постепенно. Което не можеш сам, можеш с приятели. Което не става със сила, става с хитрост. Разбрахте ли? - Разбрахме. - Нищо не сте разбрали. Току що накъсахте контролния пакет акции и вашата половина от царството пак стана моя. И после яли, пили и се веселили и ако не са измрели сигурно още са живи. Из "Речник на чуждите думи", София 1994:Петко Каравелов минава между народа като синоним на честност и спестовност, и почина в тежко материално състояние.