Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Смолян
5°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Смолян
България
Светът
Спорт
Смолян
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Семейни
- Твоята дъщеря в крайна сметка се омъжи и ще имаш скоро внуче? - В крайна сметка - да ще имам внуче, но дъщеря ми не се омъжи...
Семейни
03.10.2017
3,632 прегледа
Следващ →
Още вицове
Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: - Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. - Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: - Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?
Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа: Имах си гадже,тя се казваше Анета и ми казваше, че съм неиният принц. Обичахме се много до мига, в които получих следното писмо: Мили ми принце, Всеки път, когато се качвам на ку- лата на нашия малък замък в минути на отмо- ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра- ви пред мен пощальонът. Но надеждите ми са напра- зни. Вече ми омръзна и затова знай,че пу- скам последното си писмо.Твоята Ане- тка повече няма да видиш и ще останеш с ху- бавите спомени. Имаш моята снимка. Дръж я в ръцете си! Всичко беше О.К.,докато не прочетох това писмо през ред!!!
Добродетелите се губят в интереса, както реките се губят в морето... Франсоа дьо Ларошфуко
Киркор имал да дава пари на Гарабет и бил адски притеснен. Жена му го пита: - К’во става бе, Киркоре? Що си такъв притеснен? - Абе имам да връщам много пари на Гарабет, а нямам... - Аз ще ги оправя - отвърнала съпругата и се провикнала на гарабетовица през терасата: - Комшийке-е-е, вярно ли е, че моя мъж дължи на твоя пари? - Вярно е! - рекла оная... - Еми няма ’ти ги върне пък! - срязала я киркоровица - притеснявай се ти!
- Госпожо, това упражнение устно ли ще го направим? Учителката: - Да, Евгени. Генчо: - Благодаря ти, Господи! Учителката: - Няма защо...