Пешо Карнаков бил преуспяващ бизнесмен, имал прекрасно семейство - две деца и жена(без тъща), имал страхотна двуетажна къща на два етажа бе въобще всичко му било тип-топ. Един ден обаче всичко тръгнало на зле. Скарал се с шефа си и го уволнили, заварил жена си да му изневерява класически със съседа, развел се, но тя му взела абсолютно всичко. Накрая решил да започне нов живот в чужбина. Събрал каквито пари му били останали, купил си билет и се качил на следващия полет. Половин час след излитането на самолета пилота се обадил:
- Дами и господа, моля за внимание! Без паника! Самолетът ще се разбие! БОГ ДА НИ Е НА ПОМОЩ!!!
Тогава Пешо се обърнал към Гореспоменатия с думите:
- Ах, Господи! Какво толкова съм направил да заслужа това?
И сякаш от отвъдния свят долетял гробовен глас:
- Не ме кефиш, пич, не ме кефиш!
Посредата на полето огромна дупка. На края на дупката седят мъж и жена.
Мъжът:
- Ех, казах му аз на баща ми, че не трябва да иска такива неща...
- Какви неща? - пита жената.
- Разбираш ли, звъни ми той на връх Нова година по телефона и ми разправя: "Синко, ти водиш праведен живот, а аз съм абсолютен грешник. Помоли се, моля те на Господ да ми изпрати един подарък за Нова година, ама нещо голямо, скъпо и съвременно...". И аз му викам: "Тате, не трябва Господ да се моли за такива неща.." А той - помоли се, та помоли се.
- И кво?
- И аз се помоли, а Господ му изпрати...
- Какво му изпрати?
- Каквото поиска - това му изпрати. Нещо голямо, скъпо и съвременно - орбиталната станция "МИР".