Каубой язди из прерията и изведнъж се обажда вътрешният му глас:
- Спирай коня!
- Ама защо… ама как… - спори известно време с гласа, но все пак спира.
- Слизай на земята.
Слиза.
- Взимай лопатата и копай.
Копае, копае, копае… Каталясва, иска да спре, но гласа настоява. Изкопава дълбока дупка и внезапно намира в нея торба злато.
- Добре, сега мятай торбата на коня и потегляй към реката.
Отиват до реката.
- Сега намери най-дълбокия вир и хвърли торбата в него.
Поучен от опита си, каубоят хвърля златото във вира и пита вътрешния глас:
- Е, и сега?
- Егати кефа, слушай как бълбука само!
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита:
- Абе ти защо не ме попита как съм?
- Е защо да те питам?
- Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм.
- Какво да те питам, нали те гледам?
- Добре де, все пак от уважение поне...
- Ама нали те виждам че си жив и здрав?
- И какво сега, няма да ме попиташ, така ли?
- Е айде, щом настояваш... Крикор, как си?
- Ох, не питай...