Четвъртък, 8 октомври 2026 | Смолян Облачно 5°
Сър Джон и лейди Елинор седели във всекидневната при пълно мълчание. По едно време лейди Елинор казала: -Драги ми сър Джон, трябва да Ви призная, че на лявата си гърда имам татуирано лицето на граф Питър.- пак пълно мълчание. След 1 час лейди Елинор отново проговаря: -Драги ми сър Джон, трябва да Ви призная, че на дясната си гърда имам татуиран образа на сър Хенри. - След още един час мълчание сър Джон се разхилил неудържимо.Лейди Елинор попитала: -Кое буди такъв смях във Вашата особа, сър Джон? -Просто си представих след години увисналите лица на моите приятели!
Семейни 4,295 прегледа
Следващ →

Още вицове

1 януари. Бележка: Честита Нова Година! PS. Зелевият сок е в хладилника. PPS. Хладилникът е в кухнята... Абрам се обажда на сина Моше, емигрирал в Ню-Йорк: - Сине, трябва да те огорча, но ние с майка ти се разваждаме. 45 години мъки стигат! - Тате, ама какво говориш! И точно преди празника ви! - Така сме изморени един от друг, - казва бащата, - че повече не може да се гледаме. Само исках да те помоля да се обадиш на сестра ти в Чикаго и да й съобщиш новината. И затваря телефона. Отчаян сина звъни на сестра си, която пък веднага се обажда на баща си: - Тате, Сара е! Кажи ми, че не е истина, че ще се развеждате! В никакъв случай не правете НИЩО, докато не дойдем! Разбра ли ме? НИЩО! И затваря телефона. Доволен Абрам се обръща към жена си: - Е, всичко мина идеално: задължително ще дойдат на празника ни, а и самолетни билети ще си купят сами! Скъпи, ти скоро ще станеш папа! - Да не си бременна? - Не, глупако. От Ватикана се обадиха. Баща забелязал дъщеря си да се задоволява с вибратор. Попитал я: -Дъще,за теб мъже няма ли? -Тате, аз съм съвременна мадама.Не ходя с мъже,за да не ме мислят за развалена.Използвам техниката! Бащата си излязъл. Една вечер момичето се прибрало и заварило баща си на масата, пред него - две чаши ракия, салата и вибраторът. -Тате, какво правиш? -Ами поканих зетя на една ракийка. Край едно гробище човек настига жена. Тя пита: - Извинете може ли да повървя с вас, защото се боя? - Разбира се, госпожо! - Толкова сте мил! Нима не се страхувате поне мъничко? - Вече не. Виж, докато бях жив...