Четвъртък, 8 октомври 2026 | Смолян Облачно 13°
Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач. - Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен? - Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш. - Ба, верно бе! Мерси мой човек. И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак. - Егати камилата, умря от студ!
Животни 3,113 прегледа
Следващ →

Още вицове

Между продавачки в луксозен деликатесен магазин. - Не мога непрекъснато да се усмихвам на клиентите. Как успяваш по цял ден така искрено да се усмихваш, не знам. - Аз не се усмихвам, а се присмивам на глупаците, които взимат филе сьомга по 80лв. за килограм. Рано сутрин. Мутра пристига на работа абсолютно гол. Другите го наобикалят и питат защо е в този вид. Той обяснява: - Мани, отивам снощи в един клуб. Веселба, музика свири, всички танцуват. Изведнъж светлината изгасна и некъв глас вика "Сега всички девойки да си свалят дрехите!" Всички: - И кво? - След две минути светлината се включи и всички девойки бяха голи. Пак танцуваме, веселим се. След половин час пак гасят лампите и същият глас казва "А сега нека мъжете си свалят дрехите!" - И кво? - След две минути светнаха лампите и всички мъже бяха голи. Пак танцуваме, веселим се. След половин час пак загасиха лампите и гласът каза "А сега, хващайте се на работа!" - И кво? - Ми кво, идвам да бачкам! Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк - Ела при мен - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея. Иванчо се оплаква на приятел: - Струва ми се, че моите родители ме ненавиждат. - Защо така мислиш? - Дават ми странни играчки, като се къпя във ваната... - Какво ли не става за игра във ваната. - Така ли? Тостер, сешоар, разклонител?! Шеф разказва на подчинените си виц. Всички се смеят, освен Неделчо. - А ти защо не се смееш? - Няма защо, утре си пускам молбата за напускане.