Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.
По алеята в парка мъж бута пред себе си детска количка с ревящо бебе и шепне над него:
- Спокойно, Джим! Няма нищо страшно, Джим. Не викай, Джим. Не плачи, Джим! Какво пък толкова е станало, Джим? Погледни колко е интересно наоколо, Джим. Успокой се, Джим...
Настига го млада жена и възхитено му казва:
- Господине, възхищавам се от търпението с което успокоявате своя малък син Джим. Ех, ако и моят съпруг беше като вас...
Мъжът я изглежда внимателно и с леден глас отговаря:
- Аз съм Джим!