Трима отшелници живеели самотно в пустинята. След всеки седем години един от тях имал право да каже по едно изречение. Минали седем години и първият казал:
- Ех, че ми се яде спанак!
След още седем години вторият казал:
- Ех, че ме се яде спанак!...
Като изменали още седем години и дошъл ред на третия, той казал ядосано:
- Стига с тоя спак, бе! Надухте ми главата с него!
Един съсед на Иванчо и Марийка се разболял и гласът му пресипнал.
Наложило му се да иска нещо от съседите си и когато позвънил му отворила Марийка.
-Иванчо вкъщи ли е? -попитал той шепнешком.
-Няма го. Влизай бързо... - също шепнешком отвърнала Марийка