Пътували в тайгата с шейна БРЕЖНЕВ, ТАЧЪР, РЕЙГЪН и ТОДОР ЖИВКОВ. По едно време след шейната се паявила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочил.
Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочила.
Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изподкожуха един автомат и избива глутницата.
Тошо с недоумение попитал:
- Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън?
- Че това за четирима стига ли? - казал Бражнев изваждайки шише водка от джоба си.
Надарен мъж се явил при свети Петър. Свети Петър го разпитал за живота му. Мъжът изповядал, че много обича жените и не пропуска сгоден случай.
Тогава свети Петър му дал един чук и пирони. Всеки пирон отговарял на една негова любовница. Свети Петър му посочил една стена; на нея мъжът трябвало да забива пирони и по тях да се катери нагоре. Ако успеел да изкачи стената, щял да влезе в рая.
Заизкачвал се мъжът. Но накрая не му достигнал само един пирон. Затюхкал се той, заудрял главата си:
- Ех, ако бях любил и онази куцата, сега щях да вляза в рая!