Марийка духа на Иванчо, след като Иванчо свършил в устата й , прибрал го, а Марийка все още стояла с пълни бузи:
- Гълтай ма!
- Ъ ъ / кимнала отрицателно Мрийка/
- Плюй тогава ма!
- Ъ-ъ /кимнала отрицателно пак Марийка/
- К’во искаш тогава ма ?
- Дай две филии хляб! - отговорила Марийка.
- На колко години си, Мария?
- На 18.
- Но нали преди две години каза, че си на толкова.
- Че аз да не съм от тези, дето днес казват едно, а утре друго.