Започнали да събират доброволци за войната в Косово.
Иванчо чул, че било добре платено и отишъл. В един нещастен ден отишъл на бойното поле стъпил на мина. Няколко дена по-късно се събудил от кома и попитал медицинската сестра:
- Жив ли съм?
- Да жив сте - отговорила тя.
- А цял ли съм?
- Мммм да-а-а. Позакърпихме те колкото можахме.
- Искам да ви помоля нещо - хайде вижте дали оная ми работа е на място.
Медицинската сестра вдигнала чаршафа и с усмивка казала:
- Да. Всичко си е на мястото.
- А пише ли нещо?
- Да. - усмихнато казала тя - Пише "ад".
Войника като чул претреперал и изпаднал в кома - 2 месеца.
След като дошъл на себе си, тя го попитала:
- Какво толкоз казах? Казах ти, че пише "ад".
- За това и припаднах. Преди пишеше "Иванчо ебача от Димитровград".
Трима българи корабокрушенци попаднали на един самотен необитаем остров. Минало месец, два, три, кво да прaвят, доебало им се. Решили за да няма пренебрегнати да се ебат тримата на влакче. Започнали те, но от океана се задал български кораб, от който се чувало ихо-михо,здраво хоро. Този дето бил най отзад казал:
- Ех, че хубаво хоро!
Следващият казал:
- Е, кво му е хубавото? Хоро като хоро.
А, който бил най-отпред казал:
- Ебал съм ви майката, нека някой друг да дойде да води хорото!