Четвъртък, 8 октомври 2026 | Смолян Предимно облачно 5°
Отива жена на интервю за работа като секретарка. Външния й вид не е много подържан. Шефът проверил професионалните й умения и казва: - Да, ще Ви взема на работа, но имам една молба. Моля, за утре да си направите прическа, грим, маникюр, къса пола, деколте и т.н. - Извинете, а циците си със сол да намажа ли? - Защо? - На предишната ми работа, шефът така си пиеше текилата...
Професионални 3,793 прегледа
Следващ →

Още вицове

Човек е толкова голям, колкото се чувства. Сатаната се качил на земята за да види как е живота в горният свят. Събрал той един скейтър, един техничар и един метъл и им казал: - Ще ми кажете кой какво мисли за бандата си, и ако ме лъжете ще пада едно дърво и сте ви убива. Първи бил скейтъра: - Ти какво мислиш за скейтърите бе? - Ами те са най-готините, най-хубаво се обличат... Паднало едно дърво и го убило. Втори бил техничара: - Ти какво мислиш за техно маниаците бе? - Ами те слушат най-хубавата музика, най-хубаво се обличат... Паднало едно дърво и го убило. Дошъл ред и на метъла: - Ти какво мислиш за метълите? - го попитал Сатаната. - Ами аз мисля... Дървото паднало и го убило! Два заека от гората си купили шише ракия. Сядат да пият, обаче нямат нищо за мезе. Гледат - на едно дърво седи врана с парче сирене в човката. Единият отива до дървото и казва: - Мараба, врано! Тя мълчи. - Искаш ли да поркаш с нас? - ДА! - изграчила "проклетата" птица. Сиренето пада, зайците го взимат и си пият и мезят сами. На следващия ден зайците отново мъкнат шише ракия и пак нямат мезе. На дървото отново седи враната с парче сирене. - Врано, искаш ли да поркаш с нас? Мълчание... Заекът вади чаша и започва да налива... - Стига ли ти толкова? Враната: - Да! - изцепила се оная пак... Сиренето пада и... т.н... На третият ден всичко се случва отново. - Врано, ще поркаш ли? Мълчание... Заекът налива... - Стига ли толкова? Мълчание... - Ти кво, ма? Мислиш си, че искам да те прекарам ли? - ДА! Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината! Човек се смее, когато му е смешно, или когато се смее шефа му.