Неделя, 22 ноември 2026
|
Смолян
1°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Смолян
България
Светът
Спорт
Смолян
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Дигитален свят
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Историята ни учи на много неща. Затова винаги я изтривам
Прочети още подобни вицове
21.11.2026
21.11.2026
21.11.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Гадории
Едно време все ми натякваха: - А Моцарт на твоята възраст как е можел да свири? - А Моцарт на твоята възраст каква музика е пишел... Да ги видя сега какво ще ми кажат! На моята възраст Моцарт вече от две години е бил умрял!
Гадории
03.10.2017
5,027 прегледа
0
Следващ →
Още вицове
Неприятностите на дядото започнаха от момента, в който разказа на бабата, че е хванал златната рибка. Поуката: като си хванал нещо, трай си!
Семейство извънземни ще установяват контакт със земята. Кацнали на една бензиностанция и мъжът слязъл, да говори с земните жители. Понеже не знаел, как изглеждат помислил колонките за бензин за хора, приближил се и почнал да говори с едната. Естествено колонката не отговаря и след половин час оня се прибира в чинията, и казва: - Ебати, тия земните жители били страшно надути, ма. Жената поглежда през прозорчето, обръща се към него и казва: - Как нема да са надути, бе. И ти да можеше, да си омотаеш оная работа два пъти около тебе и да си я мушнеш в ухото, и с тебе нямаше да може да се говори.
Гробище. Надпис на надгробна плоча: "Сълзите ми няма да те възкресят. Затова плача."
Любов - когато искаш да правиш нещата само с партньора си.Страст - когато искаш само да правиш неща на партньора си.Брак - когато се интересуваш само от резултата си на голф.
В кабинета на началника на градското гробище нахълтва разярен нощният пазач, хвърля ключовете на бюрото и заявява: - Край! Не мога повече! Напускам! - Защо, Костов?!? Какво се е случило? - Писна ми! Ходя по гробището и гледам: "Тук почива...", "Тук намери покой..". И к`во се оказва? Само аз бачкам...