Неделя, 22 ноември 2026 | Смолян Ясно небе 1°
Фирма търси да наеме преводач от български на швейцарски сметки.
Семейни 4,839 прегледа
Следващ →

Още вицове

Греховен съпруг се прибира късно през ноща в къщи. Без да вдига много шум, бавно се съблича в спалнята. Жената не спи естествено и светва нощната лампа. - Пак при оная "русата русалка" ли беше или както винаги с приятели на Казино? - Не бе жена, забавих се в офиса, имах среща, след това коктейл... нали знаеш... - продължавал да се съблича чаровника. - Паяк ми вдигна колата, таксита няма и качих в тролей... - Къде са ти боксерките бе, защо си гол под панталона? - скочила от спалнята тя - Ами... обрали са ме, що ме прекъсваш, нали ти казах, че се качих на тролей и там... Две мутри гледат телевизия, по новините съобщават за новото изискване на КАТ "Всички пътници да са със предпазни колани" Единият се обръща към другия и вика: - Репа, тряя дъ слагаме и у багажнико колани бе. Събрали се всички органи на тялото, за да изяснят кой от тях е най-главният. - Аз съм главна - казала главата - управлявам всички системи, и без мен нищо не може да стане. - Главна трябва да съм аз - казала кръвта - аз циркулирам из цялото тяло и доставям кислород, без мен сте за никъде. - Аз съм главният - казал стомахът - преработвам храната и давам на всички ви енергия. - Ние сме главни - казали очите - ние позволяваме на тялото да отиде където трябва. - Аз съм главният - казал задникът - аз изхвърлям фекалиите от тялото. Другите органи се изсмели и започнали да се подиграват на задника. Задникът се обидил от такова отношение и тихо се затворил. След няколко дена главата почнало ужасно да я боли, очите почнали да сълзят, стомахът се надул, а кръвта почнала да става токсична. В един хор всички органи признали, че задникът е най-главен! Извода от историята? Независимо, че всичката работа я вършат другите, командва като право задника. - Какво правиш? - Получих заплата. Набрах я на калкулатора. Превърнах я в двоичен код. Седя и си мечтая... Ром и ромка отишли да гледат филма Титаник. Корабът вече потъвал и мъжът се разплакал. Жената: - Защо плачеш ? Много ли ти е тъжно за хората? Мъжа: - Не ми е тъжно за тях , тъжно ми е че тонове желязо потънаха.