Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба.
На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал:
- Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха.
Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него:
- Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща?
- Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.
Големия лос паднал в блатото и взел да потъва. Седи, не мърда и само главата с големите уста и рогата стърчат на водата. Минал заека наблизо и слуша:
- Зайо, помогни!
Заека помислили, помислил, па скокнал на главата на лоса, хванал се за рогата и му го натресъл в голямата уста. Лоса плюе, дави се и ръмжи:
- Зайо, мамка ти ебавам само да изляза!
А заека продължава да чеше и си мърмори под мустак:
- Как ще излезеш бе? Как ще се измъкнеш от тези мощни и космати лапи!