Стои заека на пънче и пише. Минава покрай него лисицата и го пита:
- Какво пишеш, зайо?
- Дисертация.
- За какво?
- За това как зайците ядат лисици.
- Че къде си виждал такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
След известно време заека пак седи и пише нещо. Минава вълкът.
- Какво пишеш, дългоухи?
- Дисертация за това как зайците изяждат вълците.
- Ти да не си откачил?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Следваща картина: заекът пише, идва мечката.
- Какво пишеш?
- Дисертация за това как зайците изяждат мечките.
- Къде си видял такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Последна картина: пещера, планина от лисичи, вълчи и мечи кости. В средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
Поука: важна е не темата на дисертацията, а кой ти е научен ръководител.
Мравките от един мравуняк щели да отиват на поход. Оставили един от събратята си да пази мравуняка и да го охранява.
Връщат се след една седмица, а целия мравуняк опустошен, сринат до основи, почти нищо не останало от него. Пред него седи пазача и се скъсва да се смее.
- Какво става тука? - питат го.
- А, идва мечката, бесня тука, разруши всичко!
- Е, ти що се смееш тогава?
- Щото и отмъстих жестоко!
- Как???
- Ами, докато тя тука вилнееше, прибягах до нейната бърлога и така зверски се изсрах в средата, че дълго има да ме помни! ! ! :-)