Неделя, 22 ноември 2026
|
Смолян
1°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Смолян
България
Светът
Спорт
Смолян
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Дигитален свят
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Курс по парашутни скокове. - Господин инструктор, Тошко скочи без парашут! Инструктора: - Пак ли?
Прочети още подобни вицове
21.11.2026
21.11.2026
21.11.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Финансова криза - това е козметика, която прави твоята заплата по-привлекателна.
Бисери
03.10.2017
4,270 прегледа
0
Следващ →
Още вицове
Пациентка в родилния дом към акушерката: - Помня ви от миналия път когато раждах тук. Акушерката доста се впечетлила, тъй като това било преди няколко години. - Наистина ли ме помните? - Да. Вие сте същата акушерка, която изяде всичките ми бонбони.
Един приятел от Австралия последно време се замисля да се премести да живее в Германия. Затова онзи ден звънах в тяхното посолство и ги попитах дали има проблем той да имигрира. Ето и какво ми отговориха: -"Стига цветът на кожата му да не е сред цветовете на знамето ни, няма да има проблем"
Трябвало ББ да мине през детектора на лъжата. Преди процедурата, когато всичко било готово, му обясняват: - Задаваме Ви въпрос - Вие отговаряте. Ако отговорите вярно - светва зелената лампичка, лъжете - червената. Ясно ли е? - Разбира се, че ми е ясно. - отговаря инженер, доктор по педагогика, каратист, пожарникар, охранител Боко Рапона. Светва червената лампичка.
- Реших да уволня секретарката си, - казва директорът. - Защо? - пита инженерът. - Ами, наскоро имах юбилей. В този ден я срещам на улицата, тя носи едни големи торби. Предложих й да й помогна. Занесох торбите до тях и тя ме покани на чашка кафе. - Всичко това е много хубаво! - Влязохме у тях. Тя отиде в съседната стая и ми каза да не влизам там, докато тя не ме извика. - Прекрасно! - След няколко минути тя ме извика, влизам аз и гледам в стаята сложена огромна трапеза и около нея всичките ми подчинени. - Та това е великолепно! - Но представяш ли си в какъв вид влязох аз...
Седемдесет и пет годишната Марийка Костадинова прекрасно знаеше, че никой няма да заподозре нея, затова спокойно палеше бутоните в асансьора.