Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой.
Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел.
А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане.
Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.
Жена отива на лекар, влиза в кабинета, започва да се съблича, навежда се и казва на доктора:
- Докторе, вкарай го.
- Ама г-жо, аз съм очен лекар.
- Абе вкарай го бе.
Той кво да прави, пъхнал го, а жената му казала:
- Дай по-навътре.
Напънал още, а жената:
- При това положение ми сълзят очите.