Върви си лисицата из гората. Изведнъж чува от храстите:
- "кудкудяккк, кудкууудяяяк..."
Лисицата бързо се мушва в храсталака. След половин час храстите се разтварят, от тях излиза вълкът, закопчава си панталона и усмихнато си говори:
- Права беше мама, че трябва да се учат чужди езици...
Искам да ти кажа нещо, но ме е срам...
- Наистина ли? И аз така...
- Ами, нека го кажем едновременно.
- Добре, 1...2.........3!
- Обичам те!
- Имаш сопол.