Неделя, 22 ноември 2026 | Смолян Ясно небе 2°
- А вие как мислите, кой е по-умен - мъжът или жената? - Жената, разбира се, е по-умна. Някога чували ли сте за жена, която би си изгубила ума затова, че мъжът има красиви крака?
Бисери 4,719 прегледа
Следващ →

Още вицове

Възрастен човек е при доктора: - Докторе, напоследък нищо не ме боли. - Не е добре това, на вашата възраст трябва винаги все нещо да ви боли. - Какво да правя, докторе? - Пийнете си някоя друга ракийка, изпушете някоя цигара, смело хапнете някоя сочна пържолка с люто. Ще видите, всичко ще си дойде на место. - Благодаря, докторе, вие ми върнахте надеждата. При поредното отсяване за Рая пред Свети Петър, се явили няколко булки. Пита светията първата булка: -Ти изневерявала ли си на мъжа ти? -Не!-категорично отговорила тя. -Ето ти златният ключ за Рая. Пита светията втората булка: -Ти изневерявала ли си на мъжа ти? -Ами само един два пъти - отговорила колебливо втората булка. -Добре - казал Свети Петър - ето ти сребърният ключ от Рая, щом е само един-два пъти, ще ти опростим греховете. Заповядай в Рая! Пита Свети Петър третата булка същия въпрос. -Оххх Свети , не ги помня колко са , ама са много. Тогава Свети Петър извадил от джоба си един ръждив ключ, и казал на ушенце на булката: -Това е ключа от моята стая, аз ще дойда след малко. - Не трябва да забравяте, - обръща се защитникът по делото към заседателите - че това е била една проста кражба... Подсъдимият го прекъсва: - Проста?! Що не пробваш, поне веднъж ти да гепиш нещо и после да приказваш... Семеен скандал. Жената се качва на перваза и крещи на съпруга си: - Писна ми от теб! Ще се хвърля през прозореца! Омръзнаха ми твоите изневери, пиянски изпълнения... писна ми да чистя и да ти готвя, а ти да ме ругаеш... И ...престани да ме буташ! Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!