Гларусът Гошо тръгва на автостоп за морето.
Качва го открит камион превозващ празен кофчег.
Завалява силен дъжд и Гошо влиза в ковчега.
След малко камиона спира на двама махащи цигани.
- А ва бате,ши на качиш ли до Бургас.
- Качете се,отзад има още един.
Качват се.Пристигат в Бургас.Шофьора пита Гошо,къде са се
дянали циганите,след като не е спирал никъде,и е карал с 80.
Гошо разказва какво е чул.
- Мирко,ко ши кайш,да видим ли ко има вътре?
Някой пръстен,някой часовник.
- Страх май.
- Няма страшну ва,той умря вечи.
Гошо обяснява:
- Аз само надигнах капака на ковчега,седнах и за секунда
видях двама да се надпреварват,кой да скочи пръв.
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните), излиза
за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове
за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано:
- Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате
сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на
интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от
средно-статистическите?
Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка:
- Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо...
- Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!