Сряда, 7 октомври 2026 | Смолян Предимно облачно 7°
Чукча се качва в тролей и перфорира два билета. - Защо перфорираш два билета? - го питат хората. - Защото мога да изгубя единия. - Ти може да изгубиш и двата билета. - А, аз съм умен, имам и карта.
Чукчи 5,164 прегледа
Следващ →

Още вицове

Приели една девойка за студентка в София. На тръгване за столицата майка й казала: - Дъще, да внимаваш много! Защото щом идеш в София, веднага ще се намери някой, който най-напред ще те заведе на кино, после - на ресторант, след това ще те отведе в квартирата си и ще се качи на теб и тогава майка ти ще плаче!... Минали два-три месеца и дъщерята си дошла във ваканция. Майката веднага я попитала: - Дъще, как е по София? - Мамо - отговорила студентката - стана точно така, както ти каза! Веднага, щом отидох в София, се намери един, който най-напред ме заведе на кино, после на ресторант, после ме отведе в квартирата си, но когато поиска да се качи на мен, аз се сетих за твоите думи и си рекох: "Защо да плаче моята майка? Нека да плаче неговата майка!" И се качих аз на него!... Когато дъщеря ми беше много малка ние с татко й й задаахме разни детски гатанки, но тя все неможеше да ги отгатне. И един ден за пореден път се убедих в детската оригиналност. Пак се шегувахме с нея и се смеехме, но тя като че ли се беше ядосала от това все да не може да отгатне. Тогава каза: - Сега аз ще казвам: Мъничко, червеничко - невидимо! Що е то? С баща й веднага заизброявахме всичко възожно червено, а тя само стоеше пред нас и много доволна не сваляше усмивка от лицето си. Тогава си признахме, че незнаем отговора, а тя гордо заяви: - Е, как незаете? Това е домат скрит зад ъгъла! И до днес си го припомняме и се радваме, а на тези които зададем гатанката немогат да позаят. Влизат в един бар американец, германец и руснак. - Вървете по дяволите! - веднага извикал барманът. Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, със смелостта да променя нещата, които мога и с мъдростта винаги да мога да разбера разликата между двете. Вървял един човек през пустинята с една железопътна релса на рамото и среща друг човек, който пък носел телефонна кабинка: - За какво ти е тази кабинка? - попитал първият. - Е, как за какво! Като си вървя през пустинята, ако ме срещне някой лъв и аз влизам в нея. Той обикаля около нея няколко часа и като му омръзне си заминава и така се спасявам. А, на теб закакво ти е тази релса? - Ами и аз като теб като ме срещне някой лъв започвам да бягам. Бягам, бягам и като се измора вече много и като видя, че лъва ме настига хвърлям релсата и тогава да видиш какво се вика бягане.