Сряда, 7 октомври 2026 | Смолян Предимно облачно 7°
Двама приятели си говорят за жените си и единия вика: — Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: — Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? — Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете… — А мислиш ли, че шарана помни?
Семейни 3,809 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един метал си лови риба и хваща златната рибка. Тя му казала: - Моля те пусни ме, ще ти изпъкня 3 желания. - Искам да ме стъпче голямо стадо бизони. И го стъпчило. - Искам да ме стъпче по-голямо стадо бизони. И го стъпчило. - Искам да ме стъпче най-голямо стадо бизони на света. И отново го стъпчило. Рибката попитала: - Защо искаш да те тъпчат тия говеда? - Ми пого да става. Говорят си двама системни администратори. - Как е? - Купих си книга "Защита от хакери". - Това е добре, а дали има книга "Защита от ламери"? За да разнообразя своя нощен живот, понякога се будя. "Който попадне по-далеч от целта, греши също така, както този, който не е попаднал в нея." Монтен Българин, французина и американец попаднали след корабокрушение на самотен остров. Първата им работа след, като им свършили запасите от храна, била да се разберат, кой, кога ше търси храна с уговорката, че на всяка цена трябва да има нещо за ядене, даже и ако се наложи да реже нешо от себе си. Първия ден търсил французина търсил, търсил ама нишо не намерил. Наложило се да отреже от едното си бутче и така изкарали вечерта. На втория ден американеца търсил но и той не намерил, наложило се да отреже от гърдите си. На третия ден дошъл ред на нашия, търсил, търсил обаче не намерил и той, като се връщал се чудил, какво да направи. Когато се прибрал, онези го чакали с нетърпение, свалил си той гащите а те възкликнали Ооо... КОЛБАС. К’ъв колбас ве по едно кремче и си лягате отвърнал им той.