Неделя, 22 ноември 2026 | Смолян Предимно облачно 8°
Качва се монахиня в автобус. Един пънкар ведна се лепва зад нея и почва да и пуска ръце. Възмутена, монахинята слиза на следващата спирка. Шофьорът на автобуса, станал свидетел на случилото се и извиква пънкара при себе си. — Ще ти дам един съвет, – казва шофьора на пънкара – познавам тази монахиня. Тя всяка неделя в 8 часа вечерта ходи на гробища и се покайва пред гроба на починал игумен. Ти ще застанеш зад гроба маскиран в черно и ще се представиш за въпросния игумен. Тя е глуповата и лесно ще я прелъжеш. Речено сторено. Пънкарът отива маскиран и се скрива зад гроба. Пристига монахинята и почва да се покайва. В този момент пънкарът казва: — Дъще аз те слушам и ще ти дам прошка… — Какво да направя – попитала монахинята. — Вдигай си фустата и ще ти дам прошка. Вдигнала фустата монахинята, пънкарът минал зад нея и я почнал. Точно преди да свърши, пънкарът си свалил маската и със смях казал:´ — Глупачкоооо… Аз съм пънкаря… Тогава монахинята си свалила наметалото и казала: — Знам… А аз съм шофьора!
Разни 2,666 прегледа
Следващ →

Още вицове

"Ние сме трима братя - царски синове. Вчера баща ни реши да ни ожени. Даде ни по един лък и една стрела и ни каза да стреляме. Който където улучи, там ще му е годеницата. Аз улучих в едно блато и тръгнах да си търся стрелата. Нагазих в блатото - наоколо кал, воня, мръсотия! Изведнъж гледам - една жаба държи в устата си стрелата ми. Викам й: "Дай стрелата, гадино!" А тя ми вика: "Целуни ме и тогава!" Какво да правя - целунах я. И тя се превърна в чудно красиво дванадесет годишно момиче. Честна дума, господин следовател! Така си беше!" Мъж напуска жена си.И след известно време се връща и моли за прошка. Жена му отговаря: - За това че ме напусна ти прощавам, но за това че се върна, никога. Заекващ пита плешив: - Ттттти кккккколлллккооо ппппплллаащаш пппри ффффррризззьора? Плешивия: - Не чак толкова, колкото ти при международни разговори! - Защо борците карат бързи коли? - За да не забравят къде отиват. Мъж се връща от посещение при лекар. Жена му нетърпеливо го пита какво е станало. - Отначало докторът каза, че с моята болест мога да живея до петдесет години - отговаря съпругът. - Но като му казах, че вече съм на четиридесет и девет, след кратък пазарлък стигнахме до съгласие, че ще умра на седемдесет…