Сряда, 7 октомври 2026
|
Смолян
7°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Смолян
България
Светът
Спорт
Смолян
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Габровски
Габровец и търновец чупели орехи и си говорели. Търновецът попитал: - А бе, вие габровците нали сте голяма работа, какво правите с черупките от орехи? Габровецът го изгледал и казал: - Продаваме ги на търновци да си варят чорба от тях.
Габровски
03.10.2017
5,752 прегледа
Следващ →
Още вицове
Съседът вече ме ненавижда официално. Вчера решихме да си изпечем шишчета на двора, запалихме барбекюто, приготвихме всичко и в същия момент чухме сирена на пожарната зад къщата, шум и крясъци. Втурнахме се да видим какво става. Оказа се, че гори къщата на съседа, от всички прозорци излизаха пламъци. Притичахме и започнахме да гледаме ошашавени. До нас стояха съседът и жена му. Той я прегръщаше, а тя плачеше и през сълзи гледаше към нас с такава ненавист в погледа, каквато не съм срещал и във филмите за войната, когато фашистите разстрелваха партизаните. Отначало не се усетих, но после зацепих, че стоим пред пожара със суровите шишчета в ръце...
Защо блондиката си слага перденца на монитора? - Защото монитора има Windows.
Решил Генко да продаде жилището си. Понеже е криза, не очаквал много. Пуснал обява. Никой не звъни. Намалил цената с 10 процента. Пак никой не звъни. Намалил с 20 процента. Нищо. Намалил с 50 процента. Идва съседът: - Чух, че се опитваш да продадеш жилището? - Да. - На половин цена? - Да. - Навит съм. Срещнали се след време, Генко пита купувача: - Е, как се живее? - Не е зле, само трябваше да сменя телефонния номер. - Защо? - Като се нанесох поправих розетката на телефона и всеки ден звъняха по 50 човека.
Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!
Моята жена е прелестна! Господи, благодаря ти за нея. Тя е небесно създание, тя е добра, нежна, красива. Ако опитам да кажа нещо друго - тя...ще ми откъсне главата!