Сряда, 7 октомври 2026 | Смолян Предимно облачно 7°
Габровец и търновец чупели орехи и си говорели. Търновецът попитал: - А бе, вие габровците нали сте голяма работа, какво правите с черупките от орехи? Габровецът го изгледал и казал: - Продаваме ги на търновци да си варят чорба от тях.
Габровски 5,752 прегледа
Следващ →

Още вицове

Съседът вече ме ненавижда официално. Вчера решихме да си изпечем шишчета на двора, запалихме барбекюто, приготвихме всичко и в същия момент чухме сирена на пожарната зад къщата, шум и крясъци. Втурнахме се да видим какво става. Оказа се, че гори къщата на съседа, от всички прозорци излизаха пламъци. Притичахме и започнахме да гледаме ошашавени. До нас стояха съседът и жена му. Той я прегръщаше, а тя плачеше и през сълзи гледаше към нас с такава ненавист в погледа, каквато не съм срещал и във филмите за войната, когато фашистите разстрелваха партизаните. Отначало не се усетих, но после зацепих, че стоим пред пожара със суровите шишчета в ръце... Защо блондиката си слага перденца на монитора? - Защото монитора има Windows. Решил Генко да продаде жилището си. Понеже е криза, не очаквал много. Пуснал обява. Никой не звъни. Намалил цената с 10 процента. Пак никой не звъни. Намалил с 20 процента. Нищо. Намалил с 50 процента. Идва съседът: - Чух, че се опитваш да продадеш жилището? - Да. - На половин цена? - Да. - Навит съм. Срещнали се след време, Генко пита купувача: - Е, как се живее? - Не е зле, само трябваше да сменя телефонния номер. - Защо? - Като се нанесох поправих розетката на телефона и всеки ден звъняха по 50 човека. Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината! Моята жена е прелестна! Господи, благодаря ти за нея. Тя е небесно създание, тя е добра, нежна, красива. Ако опитам да кажа нещо друго - тя...ще ми откъсне главата!