В един ресторант влизат митничар, данъчен и пожарникар. Започва да поръчват от всичко по много и да се веселят. Когато се наканват да тръгват, идва сервитьорът и казва "Сметката е 350 лв." Пожарникарят бавно се изправя и пита "Мога ли да видя разрешението ви от пожарната?". Сервитьорът смутено се връща и след малко идва с нова сметка "280 лв.". Данъчният казва: "Мога ли да видя счетоводните книги и да проверя касовия апарат?" Сервитьорът смутолевил "Извинете" и пак се върнал. След малко идва за трети път и казва плахо "200 лв." Митничарят го поглежда с досада и казва: "Добре де, двеста - двеста, давай ги и да тръгваме".

- Вярваш ли, че Бог съществува? - Един господ знае...

Чебурашка и Крокодила Гена лежат на плажа. По някое време Крокодила Гена казва: - Хайде да влезем да се изкъпем? - Ти влизай, аз идвам след малко. Влиза Гена и пак вика: - Идваш ли във водата? - Ааа, не, опасно е - има крокодили!

Млад катаджия влиза при началника си: - Началство, вчера ми се роди син! Началникът бърка в чекмеджето и му подава ключове от автомобил. - Началство, син ми се роди, бе! Началникът бърка отново в чекмеджето и подава още едни ключове - от апартамент. - Началник, ти май не ме разбираш. СИН ИМАМ, СИИИИН. Началникът въздъхва тежко, отваря гардероба, вади един пътен знак "Максимална скорост 30 км/ч." отвътре, подава му го и казва: - Ето ти го. Обаче само за три дни!

Двама борци си говорят: <BR>- Абе, брато, скивай природата! <BR>- К’ва природа бе, аз от тези дървета нищо не мога да видя.

Новата и най-добра охранителна фирма: Chuck No Risk

Един червей карал колело видял на една жица кацнала крава слезнал от колелото пипнал си предната гума и казал утре ще вали.

- Иванчо, защо те нямаше три дни на училище? - Госпожо, дядо почина и аз от мъка... - Как ще е починал, бе?! Нали днес като минах покрай вас той се препичаше на балкона? - А, не, госпожо! Той тате от време на време го изнася, за да не му загубим пенсията...

Пациент: - Докторе... - Млъкнете, слушам ви...

- Защо на всеки супер герой му трябва маска и костюм? - Защото иска да скрие пъпките на лицето и космите по краката!

Учителката дала домашно на класа да напише всеки по едно стихотворение. На следващия ден Марийка става и чете: - Вчера скочих във водата и си намокрих колената. - Добре - казала учителката - не е много лирично, но все пак си разбрала за римата. А сега ти, Иванчо. Иванчо става и чете: - Вчера скочих в саламура и си намокрих... кокалчетата. - А бе, Иванчо, то няма рима - казала учителката. - Ами малко беше саламурата, госпожо.

Редник яде ябълка, разрязва я, вади семките и ги слага в джоба си. Старшината го вижда и пита защо. Редникът: - После ще купят от мен тези семки, повишават интелекта. Старшината: - Може ли и на мен да ми продадеш една? - Запоявядай, два лева. Старшината купува семката, изяжда я и казва: - Но за два лева можеше да купя два килограма ябълки! - Виждаш ли - веднага поумня! - Да, наистина. Продай ми още малко!

Мутра влиза в ресторант и разправя на келнера: - Имаш ли жабешки крачета, бе...? - Да, господине. - Я, тогава да те видя как подскачаш да ми донесеш една бира.

Биологична единица с незадоволена физиологична нужда, кънтри танци не интерпретира! (гладна мечка хоро не играе)

В школа по езда идва благородник, който бил много горд и нафукан. - Вие някога яздили ли сте? - пита треньорът. - Никога! - презрително отговаря младежът. - Добре. Ще получите кон, когото също никога не са яздили. Така шансовете ви се изравняват.

<BR>Двама борци си ходят из Африка. Скиват един крокодил и единия казва на другия:<BR>- Гледай бе, гледай!<BR>- К’во бе?<BR>- Тука и рибите носят LaCoste!

Чък Норис не може да си купи цигари или алкохол, защото на кредитната си карта се води като "неостаряващ".

Майката на Иванчо го изпраща на училище и му обещава: - Ако се учиш добре, ще ти купим колело. А ако не учиш добре - ще ти купим цигулка...

- Чък Норис не ходи на зъболекар, защото зъбите му са нечупливи. Жертвите му не ходят на зъболекар, защото нямат зъби.

Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…