Петък, 9 октомври 2026 | Смолян Ясно небе 10°

Любими Герои

В една фирма постъпва на работа нов служител. Още първия ден шефът му го вика и му казва: - Предполагам, че вече си забелязал, че тука има една много засукана секретарка, направо като я погледнеш и ти идва мерака. Някой път ако искаш да я пробваш й кажи: "Колежке, елате в кабинета ми да пуснем по един факс". Минали няколко дни, на новият служител му се приискало да пробва секретарката, отишъл при нея и й казал: "Колежке, елате в кабинета ми да пуснем един факс", тя обаче казала - "Съжалявам, но съм в месечен отчет". Служителят естествено се разочаровал, махнал с ръка и се прибрал в офиса си. Секретарката обаче се замислила: "Тоя сега ще се оплаче на шефа и ще ме уволнят", затова отишла при него и му казала - "Колега, ако искате можем да пуснем факса устно или със задна дата", а пичът отвърнал - "А, вече няма нужда, аз го пуснах на ръка"
Оценка 0 от 0 гласа
Влиза в железария един борец и казва: - Брато, дай един хляб бе! - Ама господине, тука хляб не се продава! - отвърнал продавача смаян. Борчето повторило още един-два пъти, но отговорът на желязаря бил категоричен. Ядосала се мутрата и сменила изиономията на продавача. На другия ден влиза пак и пак иска хляб. Железарят отново му казва, че в железарията хляб не се продава, а нашия човек недоволен от резултата отново го смазва от бой. На следващия ден продавача се подготвил, за да не яде бой и с влизането на бореца казал: - О-о-о-о! Господине, ето Ви и вас! Ето един хляб топъл и пресен. А бoрчето отговорило: - Аз хляб купих от аптеката, ти дай едно кисело мляко!
Оценка 0 от 0 гласа
Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Оценка 0 от 0 гласа
Прегърнал стълба, едва държейки се за него, стои пияният като крак поручик Ржевски. Покрай него минава графинята, с възмущение го оглежда и злобно процежда: - Господин поручик, но Вие сте пиян! Не, Вие сте безобразно пиян!! Не, Вие сте отвратително пиян!!! - Ггосспожо - едва изломотва Ржевски - ааа нна Вас краката Ви са ккриви! Ннее, нна Вас краката Ви са безобразно ккриви!! Ннее, нна Вас краката Ви са отвратително ккриви!!! И замислено усмихнат добавя: - А аз утре ще съм трезвен...
Оценка 0 от 0 гласа