Петък, 9 октомври 2026 | Смолян Ясно небе 7°

Любими Герои

Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Оценка 0 от 0 гласа
Прегърнал стълба, едва държейки се за него, стои пияният като крак поручик Ржевски. Покрай него минава графинята, с възмущение го оглежда и злобно процежда: - Господин поручик, но Вие сте пиян! Не, Вие сте безобразно пиян!! Не, Вие сте отвратително пиян!!! - Ггосспожо - едва изломотва Ржевски - ааа нна Вас краката Ви са ккриви! Ннее, нна Вас краката Ви са безобразно ккриви!! Ннее, нна Вас краката Ви са отвратително ккриви!!! И замислено усмихнат добавя: - А аз утре ще съм трезвен...
Оценка 0 от 0 гласа