Вторник, 20 октомври 2026 | Смолян Ясно небе 14°

Всички категории

Един мъж - семеен, на 42 години - 25 години работил в хлебозавод. Веднъж, прибирайки се вкъщи много изплашен, разказал на жена си, че имал огромно желание да си ГО вкара в резачката на хляб. Жена му му предложила да се обърне към психиатър, но той отвърнал, че ще се чувства много неловко и че ще преодолее този проблем някак си сам... След около три месеца мъжът се върнал много разстроен. Жената попитала: - Какво ти е? - Помниш ли, че преди три месеца ти казах, че имам желание да си ГО вкарам в резачката на хляб? - Боже!! да не би да си го направил?! - Да... - И какво?! - Ами....уволниха ме... - Ужас!! А какво стана с резачката? - А! Нея също я уволниха....
Оценка 5 от 1 гласа
На международен феминистки сбор се дискутира темата за разпределението на домакинската работа. Изправя се германката и казва: - Ние с Ханс като се оженихме му казах, че от утре той ще чисти вкъщи. Прибирам се от работа на първия ден - нищо не виждам, на втория ден- нищо не виждам, на третия - изчистил. Става французойката и казва: - Ние с Пиер като се оженихме му казах: От утре ти ще готвиш и ще чистиш! На първия ден нищо не виждам, на втория също, на третия ден - сготвено и изчистено. Изправя се Айшето и казва: - Ние с Хасан като се оженихме му казах: Ти ще готвиш и ще чистиш! Първият ден нищо не виждам, на втория ден нищо не виждам, На третия ден - лееекичко прогледнах с едното око.
Оценка 0 от 0 гласа
Геле вече година работи в завода, един ден той тикал празна количка покрита с вестник към портала. Пазачът го попитал: - Що караш? - Ммм нищо - отговорил Геле. - Вдигни вестника!! И наистина количката била празна. На следващия ден товa ce повторило, а след това и потретило. Спирайки го за пореден път пазачът казал: - Що караш? Пак ли нищо? Вдигни вестника! И този път, когато видял, че е празна пазачът се навел и му казал: - Абе че крадеш, крадеш - ама кажи ми кво крадеш? - Кьорав ли си... колички!
Оценка 0 от 0 гласа
Каубой язди из прерията и изведнъж се обажда вътрешният му глас: - Спирай коня! - Ама защо… ама как… - спори известно време с гласа, но все пак спира. - Слизай на земята. Слиза. - Взимай лопатата и копай. Копае, копае, копае… Каталясва, иска да спре, но гласа настоява. Изкопава дълбока дупка и внезапно намира в нея торба злато. - Добре, сега мятай торбата на коня и потегляй към реката. Отиват до реката. - Сега намери най-дълбокия вир и хвърли торбата в него. Поучен от опита си, каубоят хвърля златото във вира и пита вътрешния глас: - Е, и сега? - Егати кефа, слушай как бълбука само!
Оценка 4 от 1 гласа