Нов модел променя прогнозата за съдбата на Земята след 5 милиарда години
Земята може да има по-голям шанс да оцелее след смъртта на Слънцето, отколкото се смяташе досега. Това показва ново изследване, което използва актуализирани модели за взаимодействието между застаряващи звезди и техните планети.
След около 5 милиарда години Слънцето ще изчерпи водорода в ядрото си и ще започне да се разширява. То ще се превърне в червен гигант, който ще достигне размери, достатъчни да погълне Меркурий и Венера. Досегашни изследвания предполагаха, че същата съдба може да очаква и Земята.
Новият анализ обаче показва, че гравитационното привличане, което ще дърпа Земята към разширяващото се Слънце, вероятно ще бъде по-слабо от прогнозираното в старите модели. Това може да даде достатъчно време на планетата да се отдалечи, докато Слънцето губи външните си слоеве и намалява масата си.
Изследването не доказва със сигурност, че Земята ще оцелее. Според учените основната неизвестна вече не е силата на приливните гравитационни взаимодействия между Слънцето и планетите, а количеството маса, което звездата ще изгуби в последните етапи от живота си.
„Най-голямата неизвестност вече не идва от изчисленията за приливните сили, а от това колко маса ще загуби бъдещото Слънце“, заяви ръководителят на изследването Матс Еселдьорс от Института по астрономия към KU Leuven в Белгия. „Наблюденията на гигантски звезди, подобни на Слънцето, в момента сочат към оцеляване на Земята, но са необходими по-добри наблюдения, за да сме сигурни."
Когато звезда като Слънцето достигне края на живота си, започва своеобразна космическа битка между два процеса. Разширяването на звездата създава приливни сили, които постепенно отнемат орбиталната енергия на планетите и ги приближават към нея. В същото време мощни звездни ветрове изхвърлят огромни количества газ в космоса, което намалява масата на звездата и отслабва гравитационното ѝ влияние.
Според учените Слънцето може да загуби около половината от масата си по време на тези процеси. Това ще позволи на оцелелите планети да преминат към по-широки орбити.
„Съдбата на Земята зависи от деликатния баланс между тези два ефекта. Ако приливните взаимодействия надделеят, Земята ще бъде погълната. Ако загубата на маса доминира, планетата ще се отдалечи в по-широка орбита“, обясни Еселдьорс.
Предишни изследвания са достигали до различни заключения, тъй като са използвали различни модели за тези процеси. Някои са пренебрегвали приливните взаимодействия, а други са разчитали на опростени формули, създадени преди десетилетия.
Новото проучване използва по-съвременни изчисления, които отчитат промените във вътрешната структура на стареещите звезди и динамиката на техните звездни ветрове. След това учените са проверили различни сценарии за загуба на маса от бъдещото Слънце.
Резултатите показват, че Меркурий и Венера няма да успеят да избегнат разширяващата се звезда и вероятно ще бъдат погълнати. Земята и Марс обаче могат да се отдалечат достатъчно и да оцелеят. В крайна сметка Земята би могла да остане в по-широка орбита около бялото джудже, което ще остане след края на живота на Слънцето.
