Четвъртък, 20 август 2026
|
Смолян
18°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Смолян
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Звъни телефона. Отговаря малкия син. - Кой търсите? - Татко вкъщи ли е? - Не, замина някъде. - На почивка? - Не, замина с мама.
Прочети още подобни вицове
Няма снимки
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
- Домашните любимци приличат на собствениците си. - А вие, госпожице, крокодилче ли имате вкъщи?
Бисери
03.10.2017
3,309 прегледа
Следващ →
Още вицове
Госпожата на Иванчо влиза в класната стая и вижда на дъската нарисуван един член. Пита: - Ученици, кой го нарисува? След повтаряне на въпроса няколко пъти Иванчо си признал. - Иванчо, след часовете при мен в кабинета. Влиза Иванчо в кабинета, а отвън съучениците очакват да видят какво ще се случи. Минават пет, есет, петнадесет минути. На двадесетата минута Иванчо излиза целия разрошен, измачкан. Съучениците му го питат: - Какво стана? - Аз казвах ли ви, че винаги има нужда от малко реклама..
Човек в църква: - Господи, какво се очаква от мен в този живот? Какво трябва да направя? Какво ме очаква след смъртта? В какво е смисъла на живота? От небето се чува глас: - RTFM!!!
Срещат се двама познати пияници на улицата, единият носи на гръб огромен чувал с празни бутилки. Другият го пита: - Накъде така? Към пункта за стъкло ли? - Не, жената ме изгони от къщи. Каза: "взимай си всичкия багаж и се махай!"
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
- Скъпи, не съм ли дебеличка? - Разбира се, че не. Просто имаш едър кокал. И тлъст.