Вторник, 1 септември 2026 | Смолян Слънчево 22°

Всички категории

Едно време на автогарата в Пловдив имаше кантар, но който можеше всеки да се претегли срещу монета от 5 ст. Качваш се, пускаш монетата и кантарът започва да щрака-щрака-щрака. По някое време ти пуска розово картонче с напечатано на него теглото ти. Веднъж се качила особено дебела лелека. Кантарът започнал да щрака, както обикновено, но на издаденото розово картонче пишело: "Слезте веднага от кантара! Качвайте се един по един!"
Оценка 0 от 0 гласа
Чепай и Петка отиват на риболов.Чапай сяда да лови риба без стръв, а Петка отива до колата, да вземе червеите.Чепай хваща златната рибка и тя му казва: - Ако ме пуснеш, ще ти изпълня три желания. Чепай се съгласил и я пуснал.Започнал да си пожелава: - Искам да имам "Ferrari", искам да имам 5 милиона в брой. Златната рибка му изпълнила желанията и тои казал: - Третото си желание оставям на Петка - нека се сбъдне първото нещо, което си пожелае. В същия момент се Петка се провикнал: - Чапай, 300 бивола да те ебат!! Тука няма никви червеи.
Оценка 5 от 1 гласа
Лъвът се разхожда в гората. Среща жирафа: - Ей, дълговратият! Кой е най-готин в гората? - Разбира се, че ти, господарю! Лъвът продължава напред. Среща зебрата: - Ей, раираната! Кой е най-красивият в гората? - Разбира се, че ти, господарю! Лъвът продължава гордо напред. Среща слона: - Ей, клепоухи! Кой е най-умният в гората? Слонът невъзмутимо хваща лъва с хобота си и го мята в блатото. Лъвът изпълзява, изтръсква се от тинята и казва: - Е, защо така нервничиш? Можеше просто да кажеш "Не знам!"
Оценка 5 от 1 гласа
Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София. - През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.: - До къде е водата? - До глезените, Г-н Министър! - Спада или се покачва? - Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър! - Вече до къде е? - До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.
Оценка 5 от 1 гласа
Двама борци си говорят: - Абе моето куче е по-хубаво от твоето - казал единият. - Не е вярно, моето е по-хубаво - казал дгугият. - Добре хайде като си отворен да си ги сбием. - Добре, ама моето куче ако спечели ще пишеш във вестниците, че е най-силното куче в света. ОК? На другия ден се събират отново двамата борци: единия с два добермана (ама вече едва ги удържа да не ги изтърве), а другия с един скромен, малък дакел. Пуснал бореца първия си доберман и останал без него, защото дакелът с едно бързо движение го изял. Пуснал бореца и втория си хищник, но неговата съдба била същата като на първия. Изумен бореца казал на своя приятел: - Добре бе момче, страшен дакел имаш ти бе. Абе аз хубаво ще напиша за него във вестниците, ама знаеш ли как сега ме е яд за доберманите, защото съм дал за всеки от тях по 2000$. - Абе аз какво да кажа като съм дал 6000 $ за пластичната операция на крокодила.
Оценка 0 от 0 гласа
Двама младоженци отиват на море, за да прекарат там медения си месец. Намират си малка романтична квартира със симпатична хазайка и се прибират в нея. Минава ден, те не излизат, минава втори - те все още не излизат, минава трети ­ те са вътре. Хазайката им не издържала, отишла до врата, почукала и им казала мило: - Какво правите, милички? Не сте излизали вече три дни. Сигурно сте ужасно гладни, нека ви направя нещо за хапване! Отвътре се чул гласа на младоженеца: - Не се пртеснявай, хазайке! Ние тук ядем плодовете на любовта! А тя отврънала: - Добре, моето момче! Само че обелките не ги изхвърляйте през прозореца, че на съседа няколко гъски вече се задушиха.
Оценка 0 от 0 гласа