82% от прокурорите са на мнение, че прокуратурата не работи добре и се нуждае от реформи, сочи национално представително изследване.
Това съобщиха пред БТА от фондация "Български институт за правни инициативи", по чиято инициатива е проведено проучването.

В рамките на проекта са направени 450 анкети с прокурори от районни, окръжни и апелативни прокуратури и дълбочинни интервюта със съдии, прокурори, следователи и разследващи полицаи.

Като най-чести форми на неетично и корупционно поведение прокурорите посочват йерархичен натиск и злоупотреба с власт от страна на административни ръководители, избирателно използване на възможностите за самосезиране, поддаване на натиск от влиятелни политически и икономически фактори и други.

Оценките на прокурорите за промените през последната година и половина са поляризирани - около една трета, или 31%, смятат, че от началото на мандата на новия главен прокурор има значими промени към по-добро, а 40 на сто приемат, че промените са с малък обхват и все още липсват значими реформи.
Около 23% са на мнение, че дори е налице влошаване.

Сред ключовите проблеми в прокуратурата са натоварването на прокурорите с несвойствени дейности - писане на справки за хода и статуса на преписките по ключови дела, обобщения на статистическа информация, некачествено събрани доказателства от разследващите полицаи, липса на ясни и прозрачни механизми за израстване в йерархията, некачествен законодателен процес и чести промени в законодателството.

Над 80% от прокурорите смятат, че атестирането не успява да даде реална и справедлива оценка за тяхната работа - една четвърт са категорично на това мнение, а други 57 на сто се концентрират в позицията "по-скоро не". Формалното атестиране попада сред водещите проблеми в работата на прокуратурата - посочено от 50 на сто от интервюираните.

Общо 40 на сто смятат, че не са коректно оценени. В системата на прокуратурата не са създадени безспорни и справедливи механизми за кариерно израстване и назначаване на административни ръководители. Още по-критични са мненията за конкурсите за повишаване на магистрати в рамките на съдебната система.

Проучването показва, че в оценките на прокурорите доминира мнението, че дисциплинарните наказания не се прилагат еднакво и създават условия за пропускливост в системата при едни и същи казуси, за едно и също деяние, в някои случаи има наложено наказание, а в други не. На това мнение са над две трети от прокурорите.

16% от интервюираните прокурори смятат, че дисциплинарните наказания се използват като метод за тенденциозно наказване на определени прокурори, а не за подобряване на процеса на правораздаване. Все още в част от случаите преписките биват разпределяни без да бъде спазен принципът за случайно разпределение на делата, а понякога прокурорите получават устни указания от висшестоящи прокурори по конкретни дела, сочи изследването.

41% от прокурорите отчитат, че в тяхната прокуратура има случаи при разпределение на преписките, при които не е бил спазен принципът за случайно разпределение, за което сега тече проверка в съдилищата. Според 24 на сто причините за това са свързани със специализацията на отделните прокурори, а по мнението на други 17 на сто - няма някакво убедително обяснение за тези практики.

Според 48% от прокурорите Механизмът за сътрудничество и проверка на ЕК трябва да продължи. 27 на сто от прокурорите смятат, че това е важен инструмент за постигане на промяна, но ефектът му може да бъде подобрен, ако се правят по-точни констатации и препоръки, а 26% са на мнение, че само чрез натиск от страна на ЕК съдебната система може да постигне някакви позитивни промени.
Има и критици на докладите по линия на Механизма за сътрудничество и проверка заради прекалено общите и политически послания. На това мнение са общо 47 на сто от интервюираните.