През 1899 година на днешната дата е роден художникът Дечко Узунов .
Родното му място е Казанлък. Ученик е на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище в класа на проф. Петко Клисурски. През 1922 г. Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Под негово влияние двамата млади художници се запознават с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. Тогава в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му.
При завръщането си в България, завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката - Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. Работи като щатен художник в Министерство на просветата 1926 - 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен - от 1942 до 1963 г.
Участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството „Родно изкуство" в България и в чужбина (Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена, Белград, Пилзен ). Прави шест самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Москва, Париж, Базел, Букурещ, Будапеща, , Мюнхен, Кувейт, Пекин.
Художественото наследство, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно като теми, жанрове и видове. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Любими жанрове: портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети.
Голо тяло
Рисува стенописи в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча",във фоайето на Хотел Казанлък ,като дар за своите съграждани , в карловския Дом на културата, в старозагорската опера, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София.
Илюстрира множество книги.
Разнообразната творческа дейност на Дечко Узунов е съчетана и с голяма по мащаб обществена дейност.
През 1925 г. той се явява един от член-съоснователите на дружеството „Родно изкуство". Член на „Ротари клуб" от 1935 г. Председателства Съюза на дружествата на жудожниците в България между 1939 и 1940 г, както и Съюза на българските художници между 1965 и 1969 г.
През 1966 г. е народен представител в Третото народно събрание на НР България. От 1973 г. е член на БАН.
През 1973г. става последователно вицепрезидент, президент и почетен президент на Международната асоциация за пластични изкуства. През 1976 г. е поканен за почетен член на Мексиканската академия на изкуствата, а през 1983 г. - на Руската академия на изкуствата.
Огърлица на Безсмъртието - Дечко Узунов 1973г.
Дечко Узунов е носител на десетки награди и отличия, сред които някои от по-значимите са: 1937 - сребърен диплом на Ватикана за фреските с образите на св. св. Кирил и Метод,1946 - награда от румънския крал Михай с румънски кръст, 1961 - орден „Народна република България" - I степен, 1962 - Димитровска награда за постижения в изкуството,1963- звание „заслужил художник", 1967 - звание „герой на социалистическия труд",1979 - орден за литература и изкуство на Министерството на културата на Франция.
Родното му място е Казанлък. Ученик е на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище в класа на проф. Петко Клисурски. През 1922 г. Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Под негово влияние двамата млади художници се запознават с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. Тогава в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му.
При завръщането си в България, завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката - Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. Работи като щатен художник в Министерство на просветата 1926 - 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен - от 1942 до 1963 г.
Участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството „Родно изкуство" в България и в чужбина (Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена, Белград, Пилзен ). Прави шест самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Москва, Париж, Базел, Букурещ, Будапеща, , Мюнхен, Кувейт, Пекин.
Художественото наследство, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно като теми, жанрове и видове. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Любими жанрове: портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети.
Голо тяло
Рисува стенописи в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча",във фоайето на Хотел Казанлък ,като дар за своите съграждани , в карловския Дом на културата, в старозагорската опера, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София.
Илюстрира множество книги.
Разнообразната творческа дейност на Дечко Узунов е съчетана и с голяма по мащаб обществена дейност.
През 1925 г. той се явява един от член-съоснователите на дружеството „Родно изкуство". Член на „Ротари клуб" от 1935 г. Председателства Съюза на дружествата на жудожниците в България между 1939 и 1940 г, както и Съюза на българските художници между 1965 и 1969 г.
През 1966 г. е народен представител в Третото народно събрание на НР България. От 1973 г. е член на БАН.
През 1973г. става последователно вицепрезидент, президент и почетен президент на Международната асоциация за пластични изкуства. През 1976 г. е поканен за почетен член на Мексиканската академия на изкуствата, а през 1983 г. - на Руската академия на изкуствата.
Огърлица на Безсмъртието - Дечко Узунов 1973г.
Дечко Узунов е носител на десетки награди и отличия, сред които някои от по-значимите са: 1937 - сребърен диплом на Ватикана за фреските с образите на св. св. Кирил и Метод,1946 - награда от румънския крал Михай с румънски кръст, 1961 - орден „Народна република България" - I степен, 1962 - Димитровска награда за постижения в изкуството,1963- звание „заслужил художник", 1967 - звание „герой на социалистическия труд",1979 - орден за литература и изкуство на Министерството на културата на Франция.
Източник: Haskovo.NET
