Руският публицист Валерий Соловей в интервю за УНИАН говори за реакцията на Русия към "формулата" на мира, възможността за преврат в Руската федерация и онкологията на Путин.

Много експерти говорят за търгове за Г-20, като казват, че Путин не иска да се откаже от Крим и Донбас. Имахте прогноза за транзита на властта към Николай Патрушев. Какво се случва зад затворени врати?

Ние нямаме и не можем да разполагаме с пълната информация, но някои отгласи достигат до нас. Г-20 вече е организация Г-19, тъй като Русия реално и символично отсъстваше там. Путин се страхуваше да не бъде подложен на обществена обструкция. Нямаше нищо конкретно на дневен ред за обсъждане. Ако Путин имаше за какво да говори с Байдън, разбира се, щеше да отиде. Вече не говоря за Макрон, тъй като те имат доста дълъг и интензивен телефонен роман. Американците ясно показаха, че няма за какво да се говори. Руското разузнаване докладва на Путин, че той може да бъде подложен на остракизъм в особено унизителна форма.

Например?

Говореше се, че може да получи шамар от някой от членовете на Г-20. Факт е, че личната охрана на президентите не присъства на срещите. Мисля, че лесно се досещате кой е. Това е страна с голяма украинска диаспора. Сега, разбира се, има много от тях в Европа, но това е страна, в която диаспората е традиционна и където според някои апокрифни легенди се говори за въвеждането на украинския език като трети официален език. Честно казано, първоначално предположих, че може да е министър-председателят на Италия. Това е жена, която не бърка в джоба си за дума и чиято позиция е недвусмислена. За да избегне всичко това, Путин отмени пътуването. Той беше силно посъветван да не ходи по медицински причини.

Диагнозата на Путин

Имате предвид, че нещо се случва със здравето на бункерния диктатор?

Случва се от доста време. Сега той вече преминава през донякъде решителен етап. Той е силно защитен от публично говорене. Ако го организират, то само под строг контрол или с помощта на двойници, както вече се е случвало повече от веднъж.

Каква е диагнозата?

Има множество диагнози. Това е много сериозен рак. Подкрепя го таргетна терапия, но тя не може да продължава вечно. Той има болест на Паркинсон, която засяга някои поведенчески модели. Има и психически проблеми, но не в битовия, а в строго медицинския смисъл.

Те се обострят от въздействието на лекарствата. Сега би трябвало да си почива, да се занимава с малките си деца, с внуците си и да не се занимава с голяма политика. Но не, той иска да извърви този път до края и да завърши, както му се струва, с триумф. Вече няма да завърши с триумф, но поне иска да избегне срама.

Що се отнася до срещата между Бърнс и Наришкин, да, беше изпратено съобщение до Кремъл, което се отнасяше до формулата за мирно споразумение. Беше предложено от американците, но украинската страна беше информирана. Съветът на Съливан към Зеленски да бъде реалист беше относно въпроса за Крим и неговата собственост. Американците предложиха статутът на Крим да остане нерешен за 7 години и през това време да се преговаря. От няколко източника е известно, че това съобщение гласи: "Ако отговорите с ескалация, ще го приемем като отказ. Съответно условията на новите предложения ще бъдат затегнати."

Както виждаме, те отговориха с ескалация.

Да, това беше отговорът на Руската федерация и конкретно на президента Путин. Руският истаблишмънт по принцип нямаше нищо против да разгледа тези предложения и да ги приеме, защото те гарантираха свобода, сигурност и запазване на активите на елита. Владимир Владимирович реши да покаже, че е такъв истински петербургец. Както едно време в един стих се пееше: "Съветската малина даде отговор на врага, съветската малина каза дружно: Не!"

Мария Захарова многократно е предлагала преговори. Какви?

Без предварителни условия. Факт е, че това е съществена промяна в руската позиция, защото до септември се казваше, че те ще преговарят само при своите условия. Имаше много неща. Не колкото преди 24 февруари, но достатъчно. И когато руската страна внезапно обяви готовността си за преговори без предварителни условия, това означаваше не само настоятелна молба към украинските "бандеровци", но и бележи значителна промяна. Разбира се, по време на преговорите могат да бъдат поставени и допълнителни условия. Това са Крим, Донбас и сухопътен коридор към Крим. Но това е значително намаляване на преговорните позиции, тоест те бяха готови да се откажат от нови територии.

Валери Залужни каза, че Русия ще атакува отново. Разбирате също, че след година, две или пет пак ще е същото. Или не сте съгласни?

Категорично не съм съгласен с това. Абсолютно съм убеден, че в Русия започва такава криза, че няма да й е до това. В резултат на тази криза ще се смени руското ръководство и приоритетите в политиката. Няма да им е до Украйна. Това дори не е за години, а за десетилетия напред. Но моето мнение е, че Съливан е прав, тъй като повече реализъм и от двете страни би бил добре дошъл. Русия вече не може да побеждава, но не е факт, че Украйна може да побеждава. В политически план Украйна вероятно ще надделее. Във военен - далеч не е факт.

Защо?

Ще има големи загуби. Човешкият потенциал е несъпоставим и ще отнеме много време и на двете страни, за да го възстановят. Владимир Владимирович Путин е човекът, който може да използва тактическо ядрено оръжие в безнадеждна ситуация с перспектива за непредвидима ескалация. Каквото и да кажат американците, това със сигурност няма да го спре.

Но Китай също говори за недопустимостта на използването на ядрено оръжие.

Не го е грижа за това. Както не му пукаше за всички предупреждения на американците до 24 февруари.

Но вече не чуваме нищо за ядрени оръжия.

Да не говорим за това не означава да използваме тази реторика като външнополитически инструмент. Но това не означава, че той се е отказал от идеята. Тази идея е отложена. Сега има плаха надежда, че обкръжението му няма да му позволи да реализира тази идея. Най-близките му хора са доста уплашени от тази перспектива, уплашени от трагичния инцидент с взрива на ракети в Полша. Те си представяха, че петият член от хартата на НАТО е на път да се появи на хоризонта. Ясно е, че с конвенционални оръжия Русия няма шанс да спечели тази битка. Ако говорим за конфронтация с НАТО, можем да използваме само масово ядрено оръжие. С Украйна малко по-различна история: Путин е сигурен, че дори и да удари Украйна, Западът няма да реагира така, както той казва. Това е негово лично убеждение, но аз смятам, че е напълно неоправдано. Сега Владимир Владимирович е в много по-лоша морална и психологическа ситуация. Той трябва поне да намали случая до равенство и да се измъкне без срам. Към това ще се стреми. Да, той е болен, способността му да взема решения е значително намалена. Способността за адекватна оценка на ситуацията се влоши. Но засега той държи юздите на властта в ръцете си. Да, ръцете му са отслабнали, което много ясно се вижда в поведението на Пригожин. Спомняте ли си историята за това, когато Пинокио ​​заживя собствен живот? Пригожин е същата дървена кукла, която живее свой собствен живот, поема инициативата, плаши.

Песков вече не крие, че инфраструктурата на Украйна се унищожава целенасочено, защото склоняват към преговори.

Реакцията е точно обратната, съдейки по социологията. Но тук има шест държави, които са готови да действат като гаранти на мира, а не по същия начин, както беше с Будапещенския меморандум. Гарант е и въоръжението на Украйна. Мирната формула, която беше предложена на Кремъл, всъщност беше приета като предложение за капитулация. Там става дума за демилитаризацията на Крим, както и на границите на Руската федерация с Украйна и Беларус с Украйна. И така, американците предложиха да се създаде демилитаризирана зона на границата с дълбочина 100 км. От руска страна не трябва да има тежки оръжия.

Имате предвид 10-те точки на Зеленски?

Не, това е предложението на американците. Към Зеленски се отнасят с недоверие в Кремъл, защото са абсолютно сигурни, че той пее с чужд глас. Той винаги ще бъде третиран с раздразнение, тъй като има и личен момент - неуспешните преговори в Париж през 2019 г., когато Зеленски даде съгласието си за подписване на споразумението и каза в лицето на Путин, че не може да има споразумения.

Мисля, че основната гаранция за Украйна може да бъде промяната в руската външна политика в резултат на промяна в руската политическа система и смяна на режима. Това ще се случи. Руският елит няма желание да води война до победен край.

Те разбират, че това е безсмислено, саморазрушително, изпълнено с най-опасни последици. В Русия вече има твърде много вътрешни проблеми, които трябва да бъдат решени. И тогава ще покажат, че Путин има сериозни проблеми, че не може да взема решения и ще кажат: "Но ние не знаехме за това". Въпреки че всички знаят.

След Путин - кой?

Кой може да бъде наследник?

Николай Патрушев все още се счита за най-вероятен претендент. Това се дължи на факта, че той представлява най-влиятелната група от руския елит - клана на КГБ. Не всички, но повечето мощни фракции се ръководят от този клан. Подкрепени са дори от част от цивилните фракции, макар и малка. Никой друг не смее да намекне за амбициите си, защото разбира, че ако намекне, това ще е последното нещо, което ще каже. Ако говорите за това днес, то утре може да попаднете в някакъв странен инцидент. Стремоусов например има четири прободни рани по тялото, но е починал в резултат на катастрофа.

Кой може да създаде собствена партия?

Веднъж казах, че има политически проект, финансиран и реализиран от Пригожин, но негови лица могат да станаъа Игор Гиркин и по-малко вероятно - Алекс Дугин. Между другото, Гиркин се намира не на фронта, а в тила на една от базите на Вагнер в Ростовска област. Не го пускат на фронта, защото би било крайно нежелателно да бъде заловен. А фактът, че той вече е осъден, е само предимство в очите на някои руски избиратели. Например, има член на фракцията на ЛДПР, Луговой, който е обвинен във Великобритания в убийството на Литвиненко. Мога да кажа, че той стана член на тази Франция по настоятелна молба на ФСБ. ФСБ се обърна към Жириновски, така че Луговой да бъде включен в избирателния списък за печелившо място и за това на Жириновски бяха предоставени редица преференции. Но Пригожин е по-голяма фигура от Жириновски. Въпросът е, че Жириновски е мирен политик, а Пригожин е кризисен. Той също има ресурси за времена на криза и мисли в тези категории. Той е популярен сред част от средния офицерски състав. Те казват, че имат нужда от такива лидери. Това го прави едновременно силен и опасен. Нямам предвид, че той ще стане следващият руски президент, той няма да стигне толкова далеч. Но той ще може да повлияе кой ще стане президент.

И кой му е изгоден като президент?

Нямам идея. Във всеки случай това трябва да е човек, който ще му бъде благодарен до гроб в буквалния и преносен смисъл и човек, който ще зависи от него. В противен случай сянката на чук ще тегне зад гърба ви и момчетата ще го разберат. Казвам го през смях, защото, за да запазите самообладание, трябва да прибягвате до сарказъм и ирония.

Къде изчезна Путин?

Пионтковски каза, че освобождаването на Херсон би било крах за Путин. След това не видяхме Путин, както и неговия крах. Нещо започна да "сипе" там?

Не го виждате поради две много прости причини. Първо, той се свързваше с победи, успехи, а не с подобни доста срамни поражения. Второ - той наистина не се чувства много добре, особено на фона на цялата тази караница. Има проблеми, стомашни болки и т.н. Най-вероятно му е трудно да се контролира. Ако говорим за Херсон, тогава военната част не е много важна, защото винаги има поражения. Но морално-психологическото значение е много голямо. И това не повлия на обществото, но се превърна в много важен сигнал за елитите. Те видяха, че е невъзможно да се спечели. Бяха го виждали и преди, но сега призракът на поражението се извиси пред тях.

Репутацията на Путин като "щастливо дете", което винаги е имало късмет, се срива. Първо се разпадна на запад, след това в постсъветското пространство. Това много ясно се видя по време на срещата на върха в Самарканд, където хората закъсняха, той беше укорен. Сега руският истаблишмънт казва: "Това е, той е губещ. Изгубил е късмета си, той е унищожен. Токсичен актив. Всичко, което прави, се оказва изключително зле. Трябва да се отървем от него по някакъв начин." Но въпросът не стига по-далеч от приказки и няма да стигне, ако чекистите не се включат. Само те могат да направят нещо, тъй като никакви олигарси или военни не са в състояние да организират дворцов преврат. Но те не виждат смисъл, вярвайки, че властта така или иначе ще премине към тях.

Всичко това е ужасно омръзнало на всички. Всеки иска известна сигурност. Никой няма да плаче, ако Владимир Владимирович си тръгне. Никой няма да каже, че сега Русия ще загине. Но легитимността на новото групиране ще бъде под съмнение. Самият Путин трябва да каже: "Аз съм уморен, но израснаха толкова прекрасни млади кадри. Ето Дмитрий Николаевич Патрушев, вижте. Какъв талантлив мениджър!" Вече насрочиха предсрочни президентски избори, предсрочни парламентарни избори. Всички питат какво да правят с Украйна: "Има дънер, не можем да го махнем, постоянно го ритаме с крака. Краката ни са боси, боли ги. Вече ги натъртихме, но Украйна изобщо не мърда." Путин казва: "Аз ще реша всичко". Те вдигат рамене и не разбират как той ще реши всичко. Преди това му вярваха, беше истински късметлия, измъкваше се от различни ситуации. През всичките 22 години на управлението си той беше като кашкавал в масло, но след това всичко пресъхна. Сега Путин се опитва да сплаши украинците да поискат мир. Украинците ще избягат в Европа, а Европа ще поиска от Зеленски да сключи мир при почетни условия за Владимир Владимирович. Тази схема не работи и няма план "Б".

Не разбира ли, че украинците са различни?

В Русия малко хора изобщо разбират това. Изобщо удивително е, че нашите специалисти в Украйна не знаят украински език. Винаги ме е изумявало. Израснах в Украйна, прекарах значителна част от живота си там, имам много приятели там. Знам, че са много различни от руснаците. Знам, че руснаците не разбират украински. Поляците разбират, беларусите разбират, но руснаците не. Това убеждение произлиза от имперската епоха и твърди, че украинците са такава "недовършена нация", "недовършени руснаци". Украинският език е "недовършен руски", културата не струва нищо, самата Украйна е провалена държава. Сега се сблъскаха със собствените си стереотипи. Сега Путин е просто зациклен на Украйна.

Защо?

Няма рационални обяснения. Казват, че завижда, недолюбва. Мисля, че има и фактор на негодувание.

Путин има много силен месиански комплекс. Той вярва, че е избран от висши сили да възстанови мощна държава. Той разбира, че Украйна е ключът, защото тя винаги е имала специално място в руската политическа култура. Това е мост към Запада, защото ако не контролираш Украйна, отиваш в Азия.

Освен това Украйна винаги го е дразнела с факта как тази "недовършена държава" дава удари по носа отново и отново? Мислеше, че е време да го оправи.

Украйна първоначално се смяташе за първи етап. След това трябваше да отиде в Молдова, Казахстан, Грузия. Балтийските страни също бяха включени в тези планове.

Смята, че е специален човек, има голяма мисия, а украинците му пречат. През март той на няколко пъти съжали, че започна с Украйна. Путин вече смяташе, че е трябвало да започне с Балтика, както планираше през 2020 г. Но не по същия начин, както се случва с Украйна, а по по-сложен начин. Сега смята, че там щеше да е по-лесно и по-бързо да спечели преимущество.

Вие казахте във вашите блогове, че ще има силово сваляне на властта в Русия, че това няма да е безкръвен вариант, ще бъде трудно, най-вероятно ще има гражданска война. Този вариант беше обсъден и на срещата на народните депутати, която се проведе в Полша. Съгласни ли сте със силовата смяна на режима?

Не съм съвсем съгласен. Самото напускане на Путин може да бъде безкръвно и безболезнено. Най-интересното ще започне по-късно - това е конфликтът на елитни групи. Не обществото ще бъде в конфликт с елитите, а елитите помежду си. За тях това няма да е само въпрос на политическа власт, а въпрос на физическо оцеляване. Обществото могат да го включат те. Има хора, които ще кажат: "Но ние нямаме достатъчно ресурси. Нека се обърнем към хората, да кажем, че винаги сме били на тяхна страна. Време е за триумф на демокрацията. Излезте на митинги, организирайте Майдан." В този момент, когато тъканта на държавата започне да се разпада, заповедите ще спрат да се изпълняват, това ще бъде подобно на това, което се случи в СССР през 1991 г. Тогава ще има ситуация на множество конфликти и криза.

Няма да е гражданска война, но няма да мине и без насилие. Твърде много хора имат оръжие и твърде много хора ще имат желание за отмъщение. Ще се върнат от фронтовете недоволни. Някой няма да получи обещаните плащания, а някой ще се върне психично болен.

Това ще ги увери, че са били пронизани с нож в гърба. Но самата власт ще падне не чрез натиск отдолу, а поради естествените процеси, протичащи в елита.

Във вторник и четвъртък отново имаше ракетни удари по инфраструктурата на Украйна. Както виждаме, Русия все още има ракети. Какво ще се случи след това?

Историята позволява много да се обясни и много да се предвиди, но има елемент на непредсказуемост. Особено в ситуациите, в които се намираме. Те са силно бурни по природа. Например през септември Русия премина към концепцията за стратегическа отбрана. Не знам дали украинците ще успеят да пробият тази защита. Говоря за стратегическата отбрана на тези територии, контролирани от Руската федерация. Те са готови да се откажат от част от Луганска област - Лисичанская и Северодонецка, но ще се опитат да запазят условното ядро ​​- това са същите "ДНР" и "ЛНР", които бяха по-рано. Несъмнено въоръжените сили на Украйна вече ще получат ракети с голям обсег. Засегнатата област ще се разшири. Русия ще премине към втори етап на мобилизация веднага след Нова година. Как ще се държат въоръжените сили на Украйна на фронтовете? Какви ще са загубите? Твърде много неопределености.

В морално-психологическо отношение руското командване и офицерски състав не изглеждат най-добре. Те смятат, че тази кампания е обречена. Това е много важно, защото дори да има военно равенство, но те да не са готови, можем да очакваме повторение на случилото се след падането на империята през февруари 1917 г. Тогава фронтовете просто започнаха да рухват, защото никой не искаше да се бие и не виждаше смисъл в това. Ще видим някакъв вид резултат или очертание на резултат не по-късно от късна зима или ранна пролет.

Сега може да има пауза поради сезонни обстоятелства. Украинците също трябва да изчакат нови оръжия. Нека казват, че ще отнеме няколко дни, никога не се ограничава до няколко дни. Нужни са ресурси и за ракетните удари, за които говорим. Ракетите се произвеждат в малки количества, но Иран все още не е готов да ги достави в необходимите количества. За да се извърши такъв масиран обстрел, трябва да се натрупат ракети. Например, те изпращат по няколко ракети на ден, за да изстрелят сто на всеки две седмици. Лично президентът дава заповед за това, тъй като те пестят ресурси. В Кремъл смятат, че всичко върви добре.

Инфраструктурата е наполовина разрушена, но искат да я доведат до 80-90%, за да изтласкат населението от Украйна. Това се прави, за да окажат натиск населението и Западът върху Зеленски. И от време на време ще изнасят ядрена реторика.

Всичко това ще се проточи до късна пролет, когато ще се случат събития, които ще предопределят бъдещия резултат. В каква посока ще бъде този резултат? Не знам. Мой колега, на когото много вярвам, казва, че изходът ще бъде в полза на Украйна. Други хора, чието мнение ценя, отричат ​​това. Казват, че ще има някакъв компромис. Когато казвате, че Украйна ще победи, аз разбирам, но това е морален императив. Но какво всъщност ще се случи?

Имахме интервю със Сергей Грабски, който каза, че Украйна вече е победила през март, показвайки на целия свят Русия като терористична държава.

Това може да се нарече морална победа и политически успех, защото Украйна запази своята държавност. Виждаме ускорено формиране на украинската нация. Това е такава неволна заслуга и резултат от действията на Владимир Путин. Но моралната и политическа победа и военният успех не са едно и също нещо. Ако украинското ръководство си постави за цел пълно прочистване на територията на Украйна, не знам дали това е реалистично. Мога да се позова на мнението на генерал Мили, който смята това за малко вероятно. Но това не е мнение от последна инстанция. Спомням си много добре какво се говореше преди 24 февруари във Вашингтон, Берлин, Лондон, Париж. Те очакваха съвсем различно развитие на събитията. Стратегическата инициатива сега принадлежи на Украйна, разбира се.

Разбрах, че сега сте в Русия. На канала ви в YouTube има знак "чуждестранен агент". Знаем как в Русия "затягат гайките" на онези, които говорят за войната като за война. Как го правите? Повечето от говорителите, с които разговаряме, са в чужбина.

Повечето, но не всички. Все още мога да говоря. Засега. Смятам за свой морален дълг да бъда в Русия и да подкрепям хората тук, а не да им обяснявам от чужбина как правилно да се борят с режима на Путин и да помагат за украинците. Не обвинявам тези, които си тръгнаха. Не се хваля с проблемите, които съм срещал. Бях на ръба на живота и смъртта, искаха да ме убият, три пъти ме нападнаха, пострада жена ми, пострада синът ми, който беше бутнат под влак в метрото. По чудо се спаси. Аз какво, да разказвам за това на целия свят? Никак не е лесен животът. Семейството ми живее в много силно напрежение през последната година и половина.