До 9 август 2027 г. се забранява увеличаването на цените на стоките и услугите за потребители, когато увеличението не е икономически обосновано.
Този текст в Закона за защита на потребителите прие на второ четенете в четвъртък бюджетната комисия в Народното събрание. Той бе одобрен с малки промени спрямо първоначалното предложение на „Прогресивна България“ - понятието „справедлива цена“ се заменя със „справедлива стойност“, а задължението за ежедневно докладване на цените на стоките от голямата потребителска кошница ще се отнася само за най-големите търговци - с оборот над 25 млн. евро, а не над 5 млн. евро, каквото беше първоначалното предложение.
Аргументите на вносителите са, че със закона ще се преодолеят последствията от въвеждането на еврото. „Стъпвайки на опита на други страни, които са приемали еврото, след изтичане на формалния първоначален срок на двойно обозначаване продължава да има остатъчни инфлационни тенденции, свързани и с психологически фактори и пазарни неефективности, и това се опитваме да преборим“, каза председателят на бюджетната комисия Константин Проданов.
Не бе прието предложението на „Демократична България“ действието на закона да се ограничи до 31 декември 2026 г., нито да отпадне изчисляването на „справедливата стойност“ на стоките. Практиката от други държави е подобни административни регулации на цените да се удължават многократно.
Опозицията единодушно заяви, че не очаква никакъв положителен ефект от промените в посока укротяване на инфлацията. ГЕРБ, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ казаха, че мерките според тях няма да проработят. Освен от управляващите те бяха подкрепени единствено от ДПС.
Депутатите спориха основно за текстовете, свързани със сайта за сравнение на цените „Колко струва“. Според Мартин Димитров от ДБ сайтът трябва да се усъвършенства, така че да е полезен на потребителите. Асен Василев от „Продължаваме промяната“ даде примери, че ежедневното изчисляване на „справедливата стойност“ например на хляба или маслото ще е поставено пред много практически трудности заради многобройността на артикулите и различните разходи на различните търговски обекти дори от една и съща верига. Димо Дренчев от „Възраждане“ пък попита дали всичко това няма да накара търговците да избягват стандартизирани продукти, за които държавата ще изчислява цена, и например да започнат да произвеждат кисело мляко с 3.5% масленост (вместо 3.6%) или от 490 гр. (вместо 500 гр.). Управляващите отговориха, че това би било нелоялна търговска практика.
Преценката за икономическата обоснованост на поскъпването ще се прави от Комисията за защита на потребителите, която не прати свой представител при гласуването на законопроекта. Изчисленията ще стават по методика, приета от Министерски съвет.
Прието бе предложение на Константин Проданов от ПБ, предвиждащо при необосновано повишаване на цените санкцията за едноличните търговци и юридическите лица да е от 10 000 до 100 000 евро за всяко отделно нарушение.
Методиките по закона трябва да бъдат приети от правителството в срок от 2 месеца, вместо първоначално определените 3 месеца.
Предстои законопроектът да се гласува окончателно в пленарна зала.
