Новото българско правителство не прави нищо за подобряване на отношенията с Русия и засега променя единствено тона, но не и политиката си. Това заяви руският посланик в София Елеонора Митрофанова в интервю за ТАСС. Скоро след това кабинетът на Румен Радев съобщи, че България прекратява предоставянето на нови оръжейни пакети за Украйна – решение, което предизвика остри реакции сред бесарабските българи, в Киев и в част от европейските среди. Нещо повече – съвпадението във времето на изказването на Митрофанова и решението на българското правителство изглежда леко подозрително.

В интервюто си руският посланик казва, че премиерът Румен Радев използва по-умерен тон и говори за дипломация и прагматизъм. Според нея обаче на практика българската позиция по международните въпроси не се променяла.

„На всички международни площадки в позициите на външния министър и дипломатите, които представляват България, нищо не се е променило“, заявява Митрофанова.

Руският дипломат подчертава още, че икономическите и енергийните връзки между двете страни са практически замразени и че засега не вижда основания за особен оптимизъм относно бъдещото сътрудничество.

Отговорът дойде ден по-късно

Скоро след публикуването на интервюто правителството направи ход, който трудно може да бъде подминат както в Москва, така и в Киев.

„Както вече знаете, правителството слага край на предоставянето на въоръжение от българската армия за Украйна. Вече сме дали достатъчно“, заяви днес премиерът Румен Радев в началото на заседанието на Министерския съвет.

Така той потвърди обявеното предишния ден от министъра на отбраната Димитър Стоянов, че България няма да предоставя нови пакети военна помощ на Украйна.

Според Стоянов войната срещу Украйна няма да бъде решена чрез нови оръжейни доставки и трябва да се търси дипломатически изход.

Решението бележи промяна спрямо досегашната политика на София. След началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г. България одобри 13 пакета военна помощ за Киев.

Реакции от Бесарабия

Остри реакции дойдоха от българската общност в Украйна. Организацията „Бесарабски фронт“ определи решението като „морален провал“ и „предателство към българските семейства и българските деца“ в Бесарабия и Таврия.

Според организацията България изоставя сънародниците си, които живеят под постоянна заплаха от руски атаки и чиито близки служат в украинската армия.

Подобна позиция изрази и бесарабската българка Тетяна Станева. Тя подчерта, че за българите в Украйна войната не е абстрактен геополитически спор, а ежедневна реалност.

Станева припомни също, че именно в независима Украйна българската общност е получила най-широките възможности за изучаване на български език и за поддържане на връзки с България.

Реакциите идват и на фона на твърденията на българското външно министерство за ограничения върху изучаването на български език в окупираните от Русия украински територии – тема, която също е била обсъдена по време на срещите между руски дипломати и представители на българската държава.

Разминаване с европейската тенденция

Решението на София съвпадна с нови ангажименти на европейски държави за военна подкрепа на Киев.

Германия обяви, че ще предостави още 300 милиона евро за т.нар. чешка инициатива за закупуване на артилерийски боеприпаси за Украйна. Според изчисленията на участниците средствата ще осигурят около 50 000 снаряда.

Германският министър на отбраната Борис Писториус определи инициативата като важен инструмент за подкрепа на Украйна, докато Чехия подчерта ключовата роля на Берлин за европейската сигурност.

На този фон решението на България изглежда още по-забележимо.

Изданието Politico отбеляза, че ходът „затвърждава противопоставянето на новото българско правителство срещу подкрепата на ЕС за Украйна“, след като Румен Радев спечели изборите през април.

Какво всъщност казва Митрофанова

Руската посланичка публично дърпа ушите на правителството, че не прави достатъчно, напомня, че има очаквания. Само ден по-късно кабинетът на Румен Радев потвърди прекратяването на новите оръжейни доставки за Украйна.

От една страна, Митрофанова демонстрира недоволство. Така тя създава удобна защита за кабинета. Всеки критик на правителството може да бъде посрещнат с аргумента, че щом руската посланичка е недоволна, значи София очевидно не прави услуги на Кремъл.

От друга страна обаче фактите сочат друго. Първото голямо външнополитическо решение на новото управление не е в подкрепа на Украйна, не е насочено към засилване на европейската позиция и не е отговор на руската агресия. Напротив – то съвпада с една от най-важните цели на руската дипломация през последните години: ограничаване на военната помощ за Киев.

Руският посланик говори така, сякаш България дължи обяснение на Москва защо отношенията между двете страни са лоши. Ден по-късно обаче се оказа, че не Кремъл е страната, пред която София трябва да обяснява действията си.

След решението за спиране на новите оръжейни доставки въпросите дойдоха от друго място – от украинските българи, чиито общности живеят под руски удари, от европейските партньори, които продължават да увеличават помощта си за Киев, и от всички, които се питат как точно прекратяването на военната подкрепа ще доближи мира.

Точно затова интервюто на Митрофанова и решението на кабинета се срещат в една точка. И двете преместват разговора далеч от основния факт – че Русия не е изолирана, защото Европа е решила да я наказва. Русия е изолирана заради собствените си действия. Защото показа, че е готова да използва военна сила, за да променя граници и да налага политическата си воля. Защото войната срещу Украйна донесе хиляди цивилни жертви, разрушени градове, милиони бежанци, принудителни депортации и деца, отведени от окупираните територии.

А когато този факт започне да изчезва от разговора, най-голямата полза не е за София, нито за мира. Най-голямата полза е за Кремъл.