Заради имотните измами се променя режимът на завещанията и пълномощните

Предстоят кардинални промени при наследяването, завещанията и пълномощните, при придобиването на имоти чрез обстоятелствена проверка, при отговорността на нотариусите при сделки с недвижими имоти. Това става ясно от пуснат за обществено обсъждане цял пакет промени в закона за наследството, Семейния кодекс, Гражданския процесуален кодекс, закона за нотариусите.

Всички изменения са под лозунга за борба с имотните измами. В мотивите е записано, че рромените са част от мащабна реформа, предприета от Министерството на правосъдието за противодействие на измамите при разпоредителни сделки с имоти и завещателни разпореждания. Законопроектът е изготвен от работна група с представители на Нотариалната камара, Висшия адвокатски съвет, Върховния касационен съд, прокуратурата и водещи представители на правната общност.

Измененията обаче действително са в основополагащи за наследственото и семейното право процеси и процедури. 

Сред нормативните предложения са въвеждане на публичност при обявяването на саморъчни завещания, специално основание за нищожност на завещателни разпореждания в полза на ръководители и служители на лечебни заведения и домове за възрастни хора, нови изисквания към нотариусите и гаранции при издаването на констативни нотариални актове по обстоятелствена проверка.

С промени в Закона за наследството се въвежда задължението за публичност при обявяването на саморъчни завещания, които не са били предадени лично от завещателя за пазене при нотариус. В тези случаи нотариусът ще публикува съобщение на интернет страницата на Нотариалната камара и всеки с правен интерес ще има срок да оспори завещанията.

Въвежда се и специално основание за нищожност на завещателно разпореждане, направено от лице, намиращо се в лечебно заведение или в заведение за резидентна грижа за възрастни хора, ако то е в полза на негов ръководител, служител или свързано с тях лице. Това означава, че ако нещо е оставено на такива лица, то те могат да бъдат оспорени и отменени в съда само на това основание. Изключение се предвижда само, ако е за съпруг и определен кръг роднини на завещателя. Аналогична забрана се въвежда и за даренията.

С изменения в Гражданския процесуален кодекс се актуализира и процедурата за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Освен разпита на трима свидетели нотариусът ще събира писмени доказателства за владението и неговата продължителност. Предвижда се и лично явяване на молителя пред нотариуса за потвърждаване на заявените от него обстоятелства.

Стартирането на обстоятелствената проверка ще се оповестява на интернет страницата и на таблото за обяви на съответната община, район или кметство.

Предвидена е и възможност за вписване на по-стари документи за собственост, които към момента на издаването им не са подлежали на вписване – основно договори за сделки с държавата или общината и актове за държавна или общинска собственост. Това ще спести необходимостта гражданите да се снабдяват с констативен нотариален акт само заради вписването и ще подпомогне изграждането на имотния регистър. Повече отговорности за нотариусите са разписани в Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

При разпореждане с недвижим имот той ще бъде длъжен да извършва проверка в съответната служба по вписванията, за да установи дали е лицето има действително право да се разпорежда с имота.

За първи път, чрез промяна в Семейния кодекс, се въвежда възможността дееспособен гражданин по собствена воля да може да определи доверено лице, без чието съгласие да не може да извършва предварително посочени разпоредителни действия с имуществото си или да поема определени задължения. Ограничението ще се вписва в съответния регистър и в електронния личен регистрационен картон. 

В мотивите към мащабната реформа е посочено, че макар официална национална статистика за броя на осъдените лица за имотни измами да не съществува в обобщен вид, данните от правоприлагащите органи, сигналите в Министерството на правосъдието и съобщенията в медиите свидетелстват за сериозен и широко разпространен проблем.

От информация, предоставена от Прокуратурата на Република България (ПРБ) се установява, че през последните пет години нараства броят на измамите и най-вече на документните престъпления. Ако през 2020 г. броят им е 875, то през 2022 г. вече е 1198. Само от началото на 2025 г. Софийската районна прокуратура (СРП) работи активно по повече от 60 сигнала за имотни измами, като по 33 от тях са образувани досъдебни производства. Това показва големия обем на случаите на измами с недвижими имоти само в столицата. В резултат на акции на МВР и прокуратурата има множество случаи на задържани организирани престъпни групи.

"През последната година в Министерството на правосъдието постъпиха множество сигнали на пострадали граждани от имотни измами. По този повод се извършиха поредица от проверки, които показаха, че зачестяват престъпления срещу възрастни и самотни хора, някои от тях настанени в заведения за медико-социални грижи. Практиката на Министерството и на Прокуратурата показва, че най-честите способи за присвояване на скъпи имоти са използването на неистински саморъчни завещания, изготвянето на констативни нотариални актове по обстоятелствена проверка въз основа на лъжливи показания на свидетели, както и използването на широко формулирани пълномощни за разпореждане с притежаваните от упълномощителя имоти", пишат в мотивите си авторите на измененията.