Стратегическият портфейл от пътни проекти ще е в пълна готовност идната есен (вижте какво влиза в него)

Правителството вече е започнало работа по подготовката на стратегически портфейл от нови проекти за магистрали, скоростни пътища тунели, жп линии и пристанищна инфрактруктура, които да осигурят по-добра транспортна свързаност вътре в страната, но и с трансгранични коридори. В рамките на година намерението на кабинета на „Прогресивна България“ е те са да подготвени с подробни устройствени планове, екооценки, геоложки проучвания и анализ за икономическата им възвръщаемост, за да могат още следващата есен да бъдат предложени за концесии или публично-частно партньорство.

В бъдещия списък обаче няма да попаднат инфраструктурни проекти, които са построени с публични и средства или такива, които са в процес на изграждане с европейско и национално финансиране.

Това обявиха на среща в Министерски съвет с бизнеса и браншовите огранизации премиерът Румен Радев, транспортният министър Георги Пеев, регионалният Иван Шишков и екоминистърът Росица Карамфилова.

„Няма как амбициозните цели да се изпълнят бързо и качествено без преразход на средства и без корупция, ако не се промени моделът на изграждане на пътната инфраструктура, който досега залагаше на пари от бюджета и от ЕС“, заяви Радев. „Еврофондовете изиграха значителна роля, но в същото време редица правителства свикнаха на лесното и доведоха до нерегламентирани практите като чувалите с пари за Хемус и компрометирани обществени поръчки. Целта на държавата е да търси нови модели на публично-частно партньорство (ПЧП) и концесии“, допълни той.

На концесия, отложено плащане или смесено участие на държава и бизнес

По думите му след като се изготви списъкът с инфраструктура с пълна пректна готовност, ще се решава дали обектът ще се дава на класическа концесоия, с отлагано плащане или смесено участие на държавата и честния бизнес. „Целта е публичният ресурс да се освободи за сфери като образование, култура, спорт и сигурност. Целта е да постигнем скорост, защото при сегашните темпове ще ни трябват 50 години, за да имаме адекватна пътна инфраструктура“, каза още премиерът.

„Вече има положителни примери на концесия – летища, пристанища, но няма нито едно ново строителство под формата на концесия. Това се превърна в мръсна дума за българското общество, но нека да видим как Гърция е ошарена с тунели и пътища и хората се движат бързо и безопасно“, коментира той.

Готовите магистрали - извън списъка

По думите му от концесионния списък ще бъдат изключени готовите магистрали „Тракия“, „Марица“, а „Хемус“, „Струма“ и пътят „Видин-Ботевград“ ще се довършат с национални средства и също остават неплатени, а ако на европейско ниво се реши задължително да има пътни такси за тях, те ще са символични, обеща министър-председателят.

За бъдещите магистрали „Черно море“ и „Рила“, която трябва да свърже „Струма“ с „Тракия“, за тунела „Петрохан“ и други възможни тунели обаче ще се търсят частни средства, каза Радев. От неговите и на Шишков думи стана ясно, че вероятно частта от магистралата „Русе-Верико Търново“ от обхода на Бяла до Търново и после до Маказа ще влезе в концесионния списък.

Радев увери, че държавата ще продължи да поддържа обходните пътища и който иска да пътува по тях по-бавно, но безплатно и сигурно.

Шишков с картбланш да сключва договори за проектиране

„Най-важното е час по-скоро да имаме проектна готовност за тези жизнено важни пътни артерии – да има идеен прект, по-бързи екооценки и отчуждителни процедура. Публикуван е проектозаконът за ПЧП, смятаме да оптимизираме ЗУТ и други закони, за да стане проектирането много по-бързо и догодина по това време да поканим и наши, и чужди организации да участват в изпълнението им“, каза оше премиерът. Той допълни, че регионалният министър има пълен картблатш да назначава хора и да сключва договори с проектантски организации – „ресурс ще има, целта е да започне паралелното възлагане на всички необходими съоръжения“.

Транспортният министър Георги Пеев коментира, че още от самото начало ведомствата координирано с бизнеса ще се подготвят въпросния стратегически портфейл с пътната, жп и пристанищна инфраструктура, която да доведе до по-добра свързаност и икономически растеж на държавата.

Пристанища, летища и интермодални терминали също ще са на тезгяха

От думите му стана ясно, че освен пътища и тунели в концесионния списък ще влязат и мостове над Дунав, жп отсечки, пристанища, летища и интермодални терминали. Ще се направи анализ как да се финансира всеки проект – дали с ПЧП или комбинация от отделни финансови инструменти. Пеев каза, че целта е да се промени сегашното положение, при което България има само два моста над Дунав и по през 300 км, от над 1800 км пътища се рехабилитират едва 340 км, а от 2056 км релси се рехабилитират само над 650 км. Според него специално внимание ще се отдели на военната мобилност и изграждането на инфраструктура с двойно предназначение, за което страната ни има пълна подкрепа от ЕК и НАТО.

Транспортният министър отбеляза, че вече е направен анализ на кои са проектите с най-висока степен на готовност, както и кои не са подходящи за концесия или ПЧП, макар да са обществено значими. По думите му ще се промени подходът при подготовката на проектите и процедурите по тях няма да вървят последователно, което губи време, а паралелно. Това намерение бе приветствано от присъстващите представители на бизнеса.

Възможно е дори да има отделна структура, която да се занимава само с координацията на проектите за концесия в цялост.

„От списък с желания към реални проекти"

„Искаме да минем от списък със желания към реални проекти, които да дадат голям икономически тласък на региона“, заяви още Георги Пеев .

Регионалният министър Иван Шишков каза, че работата ще е съсредоточена върху подготовката на нови проекти за изпълнение, които до една година – година и половина да бъдат предложени за възлагане.

„Досега обещаваха, а нямаме пътища, има проблем с пътната безопасност и амортизация“, каза Шишков.

Без отслабване на екозащитата

Екоминистърът Росица Карамфилова заяви, че ускоряването на проектите няма да става за сметка на отслабване на екологичната защита. По думите ѝ има начин да се ускорат процедурите, чието забавяне досега е идвало от непълни документи, промяна на идейни и технически проекти и липсата на координация. Според нея при новия подход в аванс ще е ясно дали има екологичен риск при реализацията на подготвяните проекти.

Румен Радев допълни, че правителството му работи активно с ЕК и се стреми по най-добрия начин да оползотвори местополежението на България и тя да стане много по-видима и значима в средния коридор – Транскаспийския. „Работим за коридор от държавите от Залива през Турция и България към Европа, което е изключително важто за транспорта на енергийни ресурси. Предложили сме на ЕК втора жп линия от Одрин до Ямбол и чакаме за нея евросредства“, каза още премиерът.

Без компромиси към бизнеса за сроковете и качеството 

Той обяви, че от бизнеса се иска само да спазва сроковете и качеството на изпълнение на проектите. „Ако някой друг преди нас е искал нещо друго – тези времена свършиха. Ако някой ви поиска нещо, моля, намерете начин през гореща линия и мейл това да стигне до мен. Но ще сме безкомпромисни в изпълнението на обществени поръчки. Ще повишим контрола от самото начало на процеса – на материалите, на изпълнението. Ще има внезапен контрол съвместно с гражданските организации на всеки етап от строителството, за да се измие образът, че в България се строи некачествено. От изпълнителите искаме бързина и качество и ще сме безкомпромисни“, заяви Румен Радев. 

Владислава Пеева