Войната, пропагандата, религията, парите и страхът – могат ли изборните проценти да бъдат равнозначни на свободно обществено съгласие?

След изборите за Държавната дума в Русия от 18 до 20 септември 2026 г. отново се появи познатата картина: управляващата „Единна Русия“ получава огромно мнозинство, а Кремъл може да представи резултата като доказателство за политическа стабилност и подкрепа за курса на страната. При преброени 95,18% от бюлетините Централната избирателна комисия обяви 57,83% за „Единна Русия“, а предварителното разпределение дава на партията 355 от 450 места в Държавната дума.

Това са официалните числа. Но зад тях стои един много по-сложен въпрос: какво всъщност измерва един изборен резултат, когато страната води продължителна война, политическата конкуренция е силно ограничена, а критиците на властта са подложени на репресии?

Тук не става дума просто да обявим изборите за „фалшиви“ или да приемем резултата като пряк измерител на общественото мнение. По-интересният въпрос е как се формира общественото съгласие в система, в която достъпът до независима информация и политическата алтернатива са сериозно ограничени.

Какво означават милионите военни загуби?

Според оценки, цитирани от американски и британски представители, руските военни загуби от началото на пълномащабната война са достигнали около 1,5 милиона убити и ранени, като британският началник на отбраната посочва повече от 500 000 загинали руски военнослужещи. Това са оценки, а не официално признати от Москва данни, и различните методики дават различни резултати.

Тези числа обаче имат значение не само като военна статистика.

Зад всеки загинал или тежко ранен човек стоят родители, съпруги, деца, братя, сестри и близки. Реалният човешки кръг на войната следователно е многократно по-голям от броя на преките военни загуби.

И тук възниква естественият въпрос: как е възможно общество, понесло толкова голяма човешка цена, да продължава да демонстрира толкова висока официална подкрепа за политическия курс, довел до тази война?

Отговорът вероятно не може да бъде сведен до една причина.

Да приемем, че всеки човек, загубил близък или изпратил син, съпруг или баща на фронта, автоматично трябва да се превърне в противник на войната, би било също толкова опростено. Човешките реакции към войната са различни.

Но е трудно да приемем и обратната крайност – че огромният човешки мащаб на войната няма никакво значение за общественото мнение.

Какво казва това за руското общество?

Въпросът не е дали „руснаците по природа“ приемат жертвите или дали съществува някаква специфична руска народопсихология, която ги прави безразлични към смъртта.

Такова обяснение е прекалено лесно.

По-интересно е да се види как държавата, медиите, религиозните институции, икономическите стимули и страхът могат едновременно да оформят обществената реакция към една война.

Може ли религията да обясни приемането на жертвите?

Официалната социална концепция на Руската православна църква, приета през 2000 г., започва от съвсем различна позиция. В нея изрично е записано, че „войната е зло“, а въпросът за оправдаността на военните действия трябва да се разглежда конкретно. Документът поставя условия за допустимост на войната, сред които защита на населението, пропорционалност на средствата и стремеж към възстановяване на мира и реда.

Тоест в собствената богословска рамка на РПЦ войната не е добро сама по себе си и не получава автоматично духовно оправдание.

Но през последните години официалната реторика на ръководството на РПЦ около войната в Украйна се промени значително.

От войната като зло към „свещена война“

През март 2024 г. Световният руски народен събор, председателстван от патриарх Кирил (министър председателя на България Румен Радев спаси от европийски санкции именно него), прие документ, в който руската „специална военна операция“ е описана като „свещена война“, а действията на Русия са представени като защита на „единното духовно пространство на Света Рус“ и противопоставяне на западния глобализъм.

Тук вече се появява съвсем различна рамка.

Войната престава да бъде представяна просто като военно-политически конфликт и се превръща в екзистенциална и духовна битка.

Това има огромно психологическо значение.

Ако войната е просто политическо решение, човек може да пита дали тя е била необходима, дали е струвала твърде много човешки животи и дали жертвите са били оправдани.

Но ако войната бъде представена като свещена мисия, подобни въпроси започват да изглеждат като съмнение не просто в политиката, а в самата морална и духовна кауза.

Именно тук религията може да се превърне от средство за утеха в инструмент за легитимация.

„Русский мир“ и новият разказ за войната

От официалният указ (наказ/постановление) на Световния руски народен събор (организация, оглавявана от руския патриарх Кирил), приет на 27 март 2024 г.:

Цитат от документа: „От духовно-нравствена гледна точка специалната военна операция е Свещена война, в която Русия и нейният народ защитават единото духовно пространство на Света Рус...“

В официалната руска идеологическа рамка руснаци и украинци често са представяни като части от едно историческо и духовно пространство.

Това позволява войната да бъде описвана не като нападение срещу отделен съседен народ, а като защита на това пространство от външно влияние.

Така се променя и самото значение на жертвата.

„...и затова вярваме, че тази жертва измива всички грехове, които човек е извършил.“ (или в други преводи: „смъртта при изпълнение на военния дълг измива всички грехове“).

Загиналият войник вече не е човек, загинал в резултат на политическо решение, чиито цели могат да бъдат поставени под въпрос. Той е представян като човек, изпълнил дълг към държавата, народа и историческата мисия.

Тази промяна в езика е важна, защото езикът определя рамката, през която обществото възприема действителността.

Политическата пропаганда

В руската историческа памет страданието, победата и жертвата за държавата заемат особено място (Отечествената война). Но това само по себе си не обяснява общественото поведение.

Решаващо е как политическата власт използва тези исторически образи.

В официалния разказ войната не се представя като агресивна война срещу съседна държава, а като защита на Русия от украинските фашисти, Запада и НАТО, като борба за сигурността и бъдещето на страната.

Загиналите войници не са представяни като жертви на политическа грешка, а като герои.

Така смъртта се превръща от трагедия в символ.

Погребалните церемонии, държавните почести и постоянната употреба на думите „герой“, „дълг“ и „Отечество“ преместват разговора от въпроса „Защо умря този човек?“ към въпроса „За какво се пожертва?“

Това е фундаментална промяна на възприятието на населението към смъртта на близките им.

Когато информацията има само един източник

В Русия след началото на пълномащабната война държавата значително затегна контрола върху медиите и публичното говорене. Freedom House отбелязва, че властите контролират националните телевизионни мрежи и голяма част от останалите медии, а стотици медии и журналисти са били принудени да прекратят работа или са получили статут на „чуждестранни агенти“.

Human Rights Watch също описва засилване на репресиите срещу критиците на властта, независимата журналистика и гражданската активност.

Това има пряко значение за изборите.

За да бъде един изборен резултат надежден показател за общественото мнение, хората трябва да могат свободно да получават различна информация, да сравняват политически позиции и да избират между реални алтернативи.

Когато част от информацията е забранена, независимите медии са ограничени, а антивоенните кандидати са отстранени или преследвани, самият изборен резултат трябва да се интерпретира в контекста на тази среда.

Това не означава автоматично, че всеки глас за управляващите е фалшифициран.

Означава нещо по-просто: един глас, подаден в среда на ограничена политическа конкуренция и силен държавен контрол върху информацията, не може механично да бъде преведен като „свободно одобрение на всичко, което прави властта“.

Финансовите компенсации – икономика на войната

Има и друг фактор, който не бива да бъде пренебрегван – парите.

Русия използва значителни финансови компенсации за семействата на загинали военнослужещи. Размерът им зависи от федерални и регионални плащания, както и от конкретните обстоятелства.

Това създава особен икономически парадокс.

Това не означава директно, че семействата „продават“ своите близки.

Трябва да се знае, че жертвите във войната не са разпределени равномерно в руското общество, по-голямата част от загиналите произхождат от далечни провинции, малки градове, национални малцинства (бедни региони в Сибир, Далечния изток, Кавказ) и затворници. Средната класа и елитът в големите мегаполиси (Москва и Санкт Петербург) остават сравнително изолирани от директния ефект на мобилизацията, и елитите не губят своите деца във войната, което до голяма степен им затваря устите.

За най-бедните слоеве от населението тези плащания не са просто помощ, а масиран трансфер на богатство, който радикално променя техния социален и икономически статус.

В Русия компенсацията за загинал войник (комбинация от федерални, регионални и застрахователни плащания) често достига между 7 и 12 милиона рубли. В дълбоката провинция средната заплата е изключително ниска. Тази компенсация се равнява на сумата, която един средностатистически мъж без образование би изработил за 20, 30 или дори 40 години непрекъснат труд. Държавата на практика изплаща накуп целия му хипотетичен жизнен приход, че и отгоре. Смъртта на мобилизирания или наемника не само носи огромен паричен ресурс, но често е съпроводена и със законово опрощаване на кредитните му задължения. За семейството това означава мигновено излизане от дълговата дупка и финансова еманципация, която никога не биха постигнали в мирно време. Смъртта носи повече капитал от живота.

Когато едно бедно семейство внезапно повиши жизнения си стандарт благодарение на тези пари, то става съучастник на държавата, като е спечелило от смъртта на близкия си. За да оправдаят пред самите себе си новия апартамент или кола, те трябва фанатично да прегърнат държавния наратив, че синът или съпругът им е „загинал като герой за свята кауза“. Признанието, че той е умрял безсмислено в агресивна война, би означавало да признаят, че са продали живота му за имущество — мисъл, която е психологически напълно разрушителна. Затова те избират да вярват на пропагандата.

Не можем да твърдим, че всички семейства реагират така.

Но механизмът е възможен и заслужава да бъде разглеждан.

И затова понятието „икономика на смъртта“ не трябва да означава, че бедните руснаци доброволно разменят живота на близките си срещу пари. То трябва да описва система, в която държавата компенсира материално последствията от смъртта и така частично променя общественото възприятие за нейната цена.

Репресии, страх и липса на алтернатива

Когато пропагандата и икономическите стимули не са достатъчни, остава страхът.

Русия въведе и разшири законови механизми, които наказват определени форми на антивоенно изказване и независима журналистика. Freedom House отбелязва, че след 2022 г. властите са ограничили достъпа до множество медии и са използвали закони за „чуждестранните агенти“, „екстремизма“ и други разпоредби за натиск върху критични гласове.

Human Rights Watch също документира присъди и други наказания срещу хора за мирна активност, гражданска дейност, независима журналистика и критика към войната.

Така се създава ситуация, при която приемането не винаги означава съгласие.

Човек може да подкрепя властта. Но може и да се страхува да я критикува.

Може да не вярва на официалния разказ. Но да не вижда безопасен начин да го оспори.

Може да е против войната. Но да знае, че публичната му позиция може да му донесе сериозни последствия.

Това е съществената разлика между доброволното съгласие и поведението под натиск.

Спиралата на мълчанието

Тук се появява и т.нар. „спирала на мълчанието“.

Когато човек не вижда други хора да изразяват несъгласие, той може да остане с впечатлението, че самият той е единственият несъгласен.

Ако към това се добави страхът от наказание, естествената реакция може да бъде мълчание.

Така публичното пространство започва да изглежда много по-единно, отколкото вероятно е частното мнение на хората.

Това е един от възможните механизми, чрез които авторитарните общества създават впечатлението за почти пълно единодушие.

Тогава как да разчетем изборния резултат?

Резултатът от изборите през септември 2026 г. е факт: „Единна Русия“ получава 57,83% от гласовете при преброени 95,18% от бюлетините, а предварителното разпределение ѝ дава 355 места в 450-местната Държавна дума.

Но от този резултат не следва автоматично заключението, че 57,83% от руснаците свободно и независимо са одобрили всеки аспект от политиката на Кремъл или лично са гласували за продължаването на войната.

Особено когато изборите се провеждат в политическа среда, която според международни и правозащитни оценки е силно ограничена и в която голяма част от антивоенната опозиция не може да участва пълноценно. Reuters отбелязва, че повечето антивоенни кандидати са били възпрепятствани да участват, а регистрираната антивоенна партия „Яблоко“ не успя да влезе в Държавната дума.

Следователно изборният резултат е реален като официално отчетено гласуване, но значението му като измерител на свободно обществено мнение трябва да бъде разглеждано в контекста на средата, в която е произведен.

Заключение: триумфът на режисираната илюзия

Официалните изборни проценти са числа.

Но числата сами по себе си не разказват цялата история.

Зад тях има война, стотици хиляди загинали и огромен брой ранени; семейства, които са загубили близки; региони, които плащат непропорционално висока човешка цена; държавна пропаганда; финансови компенсации; религиозна легитимация; ограничена политическа конкуренция и репресии срещу критичните гласове.

Какво показва анализът?

Първо – религията може да бъде превърната в инструмент за легитимация.
Съществуващата социална концепция на РПЦ определя войната като зло, но днешната официална реторика около войната използва все по-силно езика на духовната и цивилизационната битка. Документът на Световния руски народен събор от 2024 г. е показателен пример за това.

Второ – пропагандата може да промени самата рамка, в която хората възприемат войната.
Агресията може да бъде представяна като защита, смъртта като героизъм, а несъгласието – като предателство.

Трето – икономическите компенсации могат да променят социалната цена на войната.
За бедни семейства значителните плащания след смъртта на военнослужещ могат да имат огромно значение. Това не означава, че семействата доброволно „продават“ живота на близките си, но означава, че държавата създава материален механизъм около една човешка трагедия.

Четвърто – страхът може да произведе публично мълчание, което изглежда като обществено единодушие.
Когато независимите медии са ограничени, политическата конкуренция е стеснена, а антивоенната позиция носи риск от наказание, липсата на протест не може автоматично да бъде равна на съгласие.

И тогава стигаме до най-важния въпрос:

Какво означава „подкрепа“, когато човек избира между официалната версия, мълчанието и наказанието?

Може да има хора, които искрено подкрепят войната. Може да има хора, които подкрепят Путин и „Единна Русия“.

Може да има хора, които вярват на официалната пропаганда. Но със сигурност има и хора, които се страхуват, хора, които мълчат, хора, които не вярват на властта, хора, които искат войната да приключи, и хора, които просто се опитват да оцелеят в система, в която откритото несъгласие има цена.

Затова изборните проценти не трябва да бъдат превръщани в психологически портрет на цял един народ.

Те трябва да бъдат разглеждани заедно със средата, в която са получени.

Защото „единният народ“ може да бъде реално обществено мнозинство. Но може да бъде и образ, създаден от държавата чрез контрол върху информацията, ограничаване на алтернативите, финансови стимули и страх.

А когато милиони хора са докоснати пряко или косвено от войната, въпросът не е само колко от тях са гласували за управляващите.

Въпросът е дали са имали реалната свобода да изберат нещо друго.