Белият дом обмисля ограничаване, а при определени условия и пълна забрана на износа на дизел от САЩ. Мярката набира все повече привърженици. Според анализ на Reuters обаче тя може да доведе до обратен ефект – временно облекчение за американския пазар, последвано от спад на производството и допълнителен натиск върху цените както в САЩ, така и по света. Президентът Доналд Тръмп вече заяви подкрепа за идеята, която се лансира от част от републиканските законодатели, особено от представители на щати със силно развито земеделие.

Финансовият министър Скот Бесънт съобщи, че администрацията анализира последствията от евентуално пълно или частично ограничаване на износа. В същото време министърът на енергетиката Крис Райт и министърът на вътрешните работи Дъг Бъргъм са изразили резерви дали подобна стъпка действително ще реши проблема.

Причината за натиска върху администрацията е рязкото поскъпване на горивата след началото на войната с Иран в края на февруари. Бензинът в САЩ се продава за близо 4,50 долара за галон, но още по-сериозно е движението при дизела, чиято цена достигна рекордните 6,50 долара за галон. По-високите цени вече се отразяват върху разходите на транспортните компании, земеделските производители и индустрията, а ефектът се разпространява и към други сектори на икономиката.

Проблемът обаче не е ограничен до американския пазар. Военният конфликт с Иран и нарушенията на корабоплаването през Ормузкия проток ограничиха доставките и работата на значителна част от рафинериите в региона. Преди кризата Близкият изток и Русия заедно осигуряваха около 20% от световния морски износ на дизелово гориво.

Допълнителен удар върху пазара дойде от Русия. През юли Москва прекрати износа на дизел след месеци на украински атаки с дронове срещу руски рафинерии. Според Reuters през септември три от шестте най-големи руски рафинерии за дизел са намалили значително производството си или са го прекратили заради нанесените щети.

На този фон САЩ се оказаха сред малкото производители, които могат да компенсират част от липсващите количества на международния пазар. Данните на Kpler показват, че американският износ на петролни продукти е достигнал около 9 млн. барела дневно. От март насам това е над 20% повече от средното ниво през 2025 г.

Именно тук се крие основният риск при евентуална забрана на износа. Докато американските компании изпращат повече гориво зад граница, запасите на вътрешния пазар намаляват. В момента резервите от дизел в САЩ са на най-ниското си сезонно равнище от над 40 години насам и са приблизително 13% под нивата от същия период на миналата година.

Ситуацията е особено чувствителна преди есенния сезон на ремонт на рафинериите и началото на зимния отоплителен период. Това е времето от годината, когато обичайно се трупат запаси от горива.

На пръв поглед ограничаването на износа изглежда като сравнително лесен начин за увеличаване на количествата на американския пазар. През миналата година рафинериите в страната са произвеждали близо 5 млн. барела дизел дневно, докато вътрешното потребление е било около 3,9 млн. барела. Тези числа обаче не означават, че целият излишък може просто да бъде пренасочен към американските потребители.

Анализът на Reuters посочва, че износът е важна част от икономиката на американските рафинерии. Ако достъпът до чуждестранни пазари бъде прекъснат, в началото наистина може да се появят допълнителни количества на вътрешния пазар. Това би позволило запасите да се увеличат и евентуално временно да свали цените.

Проблемът идва след запълването на складовете.

Когато свободният капацитет за съхранение бъде изчерпан, рафинериите ще трябва да намалят производството, тъй като няма да имат достатъчно възможности да реализират излишното гориво на външни пазари. А това би имало по-широки последици от недостига само на дизел. Причината е, че при рафинирането на суров петрол се получават едновременно различни продукти. Намаляването на производството на дизел неизбежно би засегнало и количествата бензин, самолетно гориво и други петролни продукти.

Вашингтон вече предприе някои стъпки, за да увеличи вътрешните доставки. През март администрацията временно освободи част от превозите на горива от изискванията на Закона „Джоунс“, който задължава товарите между американски пристанища да се превозват с кораби, построени, притежавани и регистрирани в САЩ, като основната част от екипажа също трябва да бъде американска.

Изключението е в сила до 15 ноември и цели да улесни транспортирането на горива от рафинериите по крайбрежието на Мексиканския залив към Източното и Западното крайбрежие. Според анализа на Reuters ефектът от мярката засега е ограничен.

Идеята за ограничаване на износа не е нова за САЩ. След петролната криза през 1973 г. страната въведе забрана за износ на суров петрол, която остана в сила близо четири десетилетия. През 2022 г., след руската инвазия в Украйна, администрацията на Джо Байдън също разглеждаше възможността за ограничения върху износа на дизел заради сътресенията на енергийния пазар.

Сегашната ситуация обаче има потенциал да засегне не само американските потребители. САЩ се превърнаха в ключов доставчик на горива за международните пазари в момент, когато войната в Близкия изток и проблемите с руските рафинерии ограничават традиционните източници на дизел. Ограничаването на американския износ би намалило наличностите именно когато световният пазар вече изпитва недостиг.

Освен възможните икономически последствия, подобна политика може да постави под въпрос и ролята на САЩ като надежден доставчик на енергия. Това би могло да създаде допълнително напрежение в отношенията с европейски и азиатски партньори, които през последните години увеличиха зависимостта си от американските горива.

Така мярка, замислена като начин за сваляне на цените в САЩ преди изборите през ноември, може да има далеч по-широк ефект – особено ако доведе до намаляване на американското производство и свиване на предлагането на международния пазар.