Младите избиратели категорично предпочитат Гюров

Най-сериозно предимство Андрей Гюров има сред най-младите български избиратели. Във възрастовата група от 18 до 29 години той получава 42,5% подкрепа, докато за Илияна Йотова са гласували 27,1%. Разликата между двамата достига 15,4 процентни пункта в полза на Гюров.

Подобна е картината и при хората между 30 и 39 години. Там Гюров събира 40,5% срещу 27,8% за Йотова. При следващата възрастова група, от 40 до 49 години, настъпва почти пълно изравняване - 34,1% за Гюров и 34% за Йотова.

С напредването на възрастта предпочитанията се променят съществено. Сред избирателите над 70 години Илияна Йотова получава внушителните 56,8% подкрепа, докато Андрей Гюров остава с 22,2%. Разликата между тях вече е 34,6 процентни пункта, но този път в полза на действащия вицепрезидент.

Демографският профил показва и друго интересно съотношение. Над 40% от всички гласували за Йотова са на възраст над 60 години, докато при Гюров делът на тази група е 22,6%. В същото време 36,1% от избирателите на Гюров са под 40 години, докато при Йотова те представляват 21,4%.

София избра Гюров, малките градове и селата подкрепиха Йотова

Още по-отчетлива е разликата според местоживеенето. Андрей Гюров печели София с повече от двойна преднина, докато Илияна Йотова има значително по-силни позиции в малките градове и селата. В областните центрове действащият президент също води, но с по-малка разлика - 34,8% срещу 30,8%.

Близо една трета или 31,8% от всички гласували за Гюров са жители на столицата. При Йотова делът на софийските избиратели е едва 12,2%. Обратното съотношение се наблюдава в малките населени места, където живеят 45,8% от избирателите на Йотова срещу 26% от подкрепилите Гюров.

Висшистите предпочитат Гюров, хората със средно образование - Йотова

Образованието също оказва сериозно влияние върху предпочитанията на избирателите. Сред хората с висше образование Андрей Гюров получава 39% от гласовете, докато Илияна Йотова събира 31,7%. Разликата е 7,3 процентни пункта.

При избирателите със средно образование резултатът се обръща. Йотова получава 41,3% подкрепа, докато Гюров има 24,7%. Особено показателен е съставът на техните електорати - 65,5% от гласувалите за Гюров са висшисти, докато при Йотова този дял е 47,1%.

Социолозите са изследвали и профила на избирателите на Костадин Костадинов. При него най-голям е делът на хората между 40 и 69 години - 65,9%. Младите до 30 години са 9,1%, а тези над 70 години - 10,2%.

Сред подкрепилите Костадинов 54,4% са с висше или полувисше образование, а 42,5% са завършили средно образование.

Изненада сред избирателите на ГЕРБ-СДС

Една от най-интересните части на изследването е свързана с преливането на гласове между политическите формации. Според „Тренд“ 47,6% от участвалите в президентския вот, които на парламентарните избори през април са подкрепили ГЕРБ-СДС, са гласували за Андрей Гюров.

За Илияна Йотова са гласували 22,9% от същата група избиратели. Разликата между двамата е 24,7 процентни пункта в полза на Гюров.

Действащата вицепрезидентка е получила 71,2% от гласовете на участвалите във вота привърженици на „Прогресивна България“ от парламентарните избори през април. Подкрепа за нея са дали и 76,9% от гласувалите тогава за „БСП - Обединена левица“.

Андрей Гюров от своя страна е привлякъл 86,2% от участвалите избиратели, подкрепили през април коалицията „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. За него са гласували също 12,3% от избирателите на „Прогресивна България“, упражнили правото си на вот.

Кога българите са решили за кого да гласуват

Данните на „Тренд“ показват, че Илияна Йотова е разполагала с по-рано формирана подкрепа. Общо 66,3% от нейните избиратели са решили да гласуват за нея още преди началото на предизборната кампания. При Андрей Гюров този дял е 53,1%.

За сметка на това Гюров е привлякъл повече избиратели в хода на самата кампания. Общо 25,4% от подкрепилите го са взели решение именно през този период, докато при Йотова делът им е 16,7%.

Сред всички участвали в президентските избори 55,7% са знаели кого ще подкрепят още преди началото на кампанията. Други 20,9% са взели решение по време на кампанията, 10,4% са избрали своя кандидат през последните няколко дни, а 9,3% са решили за кого да гласуват в самия изборен ден.