„Ще отключим катинара“, заяви директорът на РИОСВ – Хасково Тонка Атанасова. Сега съдът отмени както частичния отказ на инспекцията да предостави информация за контрола върху ТЕЦ „Марица 3“, така и поисканите 500 евро за достъп до нея. Остава въпросът: ще има ли реална промяна в практиката на институцията?

Тази статия е част от поредица, в която ви запознаваме с това как можете и трябва да отстоявате гражданските си права. В случая става дума за казус по Закона за достъп до обществена информация и неговото положително развитие за гражданското общество. може да проследите рубриката - Гражданско общество и правата ни

РИОСВ-Хасково искат 500 евро за достъп до информация за дейността си спрямо ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград

Гражданите могат да отстояват правата си, когато институциите поставят пречки пред достъпа до обществена информация. Това показва окончателното решение на Административен съд – Хасково, с което е отменена както таксата от 500 евро, поискана от РИОСВ – Хасково за предоставяне на информация за контрола върху ТЕЦ „Марица 3“, така и отказът да бъдат предоставени данни за подадените сигнали срещу предприятието.

Може ли една институция да поиска 500 евро от гражданин, за да му предостави информация за собствената си контролна дейност, въпреки че Законът за достъп до обществена информация не го позволява? Явно РИОСВ – Хасково може и го превръща в практика, но съдът казва, че това е незаконосъобразно.

За тази си практика преди месец РИОСВ – Хасково получи престижната АНТИнаграда „КАТИНАР“ на Програма за достъп до информация (ПДИ), а директорът на институцията Тонка Атанасова заяви, че:

„След като мине делото, ще отключим катинара.“

Антинаградата „Катинар“ е свързана с ограниченията пред достъпа до обществена информация. В случая съдебното решение поставя под съмнение именно практиката, заради която инспекцията беше отличена с нея.

След като съдът отмени сумата от 500 евро и отказа за информацията, може ли да се твърди, че катинарът е отключен? Или окончателното решение показва, че критиките към практиката на РИОСВ са били основателни?

Тези въпроси отново са на дневен ред след Решение № 4802 от 26 октомври 2026 г. на Административен съд – Хасково по дело, заведено от Христо Христозов срещу директора на РИОСВ – Хасково.

РИОСВ няма право да начислява повторно труда на собствените си служители

С решението си съдът отменя две части от Решение № 10 от 12 юни 2026 г. на директора на РИОСВ – Хасково.

Първата е отказът да бъде предоставена информация за броя на сигналите, постъпили в инспекцията във връзка с дейността на ТЕЦ „Марица 3“.

Втората е определената сума от 500 евро за предоставяне на поисканата информация за извършените проверки, установените нарушения, съставените актове и наказателни постановления, издадените предписания и последващите контролни действия, както и за статута и контрола върху свързаните с централата сгуроотвали.

От РИОСВ са обосновали сумата с необходимостта петима експерти да обработят информацията и с времето, което трябва да отделят за тази работа.

Съдът обаче приема, че администрацията не е доказала конкретни технически разходи, които да обосновават определената цена. В мотивите си магистратите посочват, че няма правно основание трудът на служителите, за който те получават възнаграждение за изпълнението на служебните си задължения, да бъде начисляван повторно като разход за достъп до информация.

Според Христо институцията е на държавна издръжка, осигурявана от данъкоплатците, и реално те вече плащат за труда на служителите. Не е справедливо да го заплащат повторно. Отделно, при условие че според него той иска вече създадени документи и данни, които служителите обобщават в своите отчети, не може да приеме, че предоставянето на информацията ще им коства толкова много работно време. Според него сумата, определена за информацията и труда на служителите, изглежда произволно измислена.

Самият директор на РИОСВ заявява, че сумата за информацията е прекалено висока, но според нея и необходимият труд за предоставянето ѝ е значителен. По думите ѝ Христозов можел сам да си набави тази информация чрез отчетите и публикуваните на сайта на институцията данни. Според Христозов обаче там няма документи, а само обща информация. Отделно, в последно време РИОСВ не публикува информация за превишенията на допустимите норми за серен диоксид в града.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдът връща преписката на РИОСВ за ново произнасяне и определя 14-дневен срок, считано от получаването ѝ от административния орган.

Христо Христозов: Това е опит да се възпрепятства достъпът до информация за контрола върху ТЕЦ „Марица 3“

Христо Христозов, който води делото срещу РИОСВ – Хасково, с юридическата подкрепа на ПДИ и адвокат Стефан Ангелов смята, че искането на 500 евро е поставило финансова бариера пред достъпа до информация с висока обществена значимост.

„За мен искането на тази сума е опит да бъде възпрепятстван достъпът до информация, свързана с контролната дейност на РИОСВ – Хасково спрямо ТЕЦ „Марица 3“. Ако институцията няма от какво да се притеснява, едва ли щеше да прави опит да възпрепятства достъпа до тази информация. Става дума за информация, която позволява на гражданите да проследят какво прави институцията, какви нарушения установява, какви предписания издава и какви резултати постигат действията ѝ“, коментира Христозов.

По думите му решението е важно не само за конкретното дело, а и за разбирането, че гражданите могат да упражняват контрол върху институциите и трябва да отстояват правата си, когато достъпът до обществено значима информация е ограничаван.

„Когато знаем какви са правата ни и ги отстояваме, можем да постигаме резултати. Това е една от основите на гражданското общество. Институциите не могат да ни възпрепятстват да получаваме информация, която е обществено значима, само защото сме поискали да проверим тяхната работа“, смята Христозов.

Защо тази информация е важна за Димитровград?

Според Христозов случаят има пряко значение за гражданите на Димитровград, защото се отнася до контрола върху предприятие, което през последните години многократно е свързвано с нарушения на екологичните изисквания и със замърсяване на атмосферния въздух.

От средата на 2021 г. насам ТЕЦ „Марица 3“ е обект на множество контролни действия и санкционни процедури, включително принудително спиране на инсталацията, но тогава директорът на РИОСВ – Хасково и министърът на МОСВ са били други. Самата РИОСВ е документирала нарушения на условията в комплексното разрешително на предприятието.

Въпреки това проблемът със замърсяването на въздуха в града продължава да поражда обществено безпокойство за живота и здравето на хората.

Само преди три дни, на 24 октомври, бяха отчетени две последователни часови стойности на серен диоксид над допустимата средночасова норма за опазване на човешкото здраве. Тези измервания отново поставиха въпроса за ефективността на контрола, за действията, които се предприемат след регистриране на превишения, и за превантивните мерки на институцията, които трябва да не допускат замърсяване на въздуха.

Самото наличие на превишения не е достатъчно, за да се направи извод, че конкретно действие или бездействие на РИОСВ е причинило замърсяването. Но именно достъпът до документите на инспекцията позволява да се проследи какви проверки са извършени, какви нарушения са установени и какви мерки са предприети.

„Институцията, която отговаря за контрола върху качеството на въздуха, е РИОСВ. Тя е единствената, която може да контролира предприятието в екологично отношение, но ние, гражданите, трябва да можем да контролираме нея. За да осъществяваме граждански контрол, трябва да можем да проверяваме дали тя си върши работата съвестно и дали защитава обществения интерес. Това не може да стане само чрез прессъобщения и общи твърдения. Необходими са документите от проверките, констатациите, сигналите, предписанията, актовете и резултатите от последващите действия. Става въпрос за нашето здраве, за здравето на децата и родителите ни!“, посочва Христозов.

Гражданският контрол започва с правото да знаеш

Случаят показва един от начините, по които гражданите могат да участват в контрола върху институциите – чрез заявления за достъп до обществена информация и, когато е необходимо, чрез обжалване на незаконосъобразните им решения.

Законът за достъп до обществена информация дава възможност на всеки гражданин да поиска документи и данни за работата на държавните органи. Когато бъде постановен отказ или достъпът е поставен под незаконосъобразни условия, решението може да бъде оспорено пред съда.

Това изисква време, усилия и готовност човек да защити позицията си. Но настоящото дело показва, че подобни действия могат да доведат до конкретен резултат.

В случая съдът не само отменя отказа и сумата от 500 евро, но и задължава РИОСВ да се произнесе повторно при съобразяване на съдебните мотиви.

За гражданите на Димитровград достъпът до тази информация е инструмент да проследяват работата на институцията, от която се очаква да защитава здравето им чрез ефективен контрол върху замърсяването.

А за гражданското общество това е важен принцип: институциите не са извън обществен контрол. Те са длъжни да работят прозрачно и да носят отговорност за действията си.

Държавните и общинските институции трябва да работят в интерес на гражданите. За това служителите в тях получават възнаграждения от публичните средства.

Катинарът не се отключва с обещания, а със спазване на закона. А гражданското общество започва тогава, когато хората не се страхуват да търсят правата си и не позволяват на институциите да се поставят над обществения интерес.

*Поясняваме, че цитата "след като мине делото ще отключим катинара" е от видео интервю на директора на РИОСВ - Хасково публикувано на сайта Haskovo.NET

**Тъй като при писането на материала сме взели само позицията на едната страна, предоставяме възможността на директора Тонка Атанасова, да ни предостави нейната позиция по казуса със загубеното от институцията дело на имейл dimitrovgrad@bgvesti.net.